Фигурно пързаляне – магия по леда

Фигурно пързаляне

Някои го наричат ефирност, други грация спираща дъха, а за специалистите това е хореография, придружена от музика, опасни каскади и красиво костюми. Което и определение да изберете, то името му е едно и се нарича фигурно пързаляне. Това е изкуство и спорт на фона на приятна музика.

История на фигурното пързаляне

За първи път фигурно пързаляне е представено от Робърт Джоунс през 1772 г. Така това име остава в историята, а днес за баща на този спорт се смята американецът Джаксън Хейнс. В средата на XIX в. Той представа нов стил на пързаляне, който внася свобода на движенията и представа нови техники. Днес във всяка държава, в която през по-голяма част от времето е снежно и има лед, пързалянето е актуално. То съществува от векове.

Advertisements

Световна слава – фигурно пързаляне

Първото Европейско по фигурно пързаляне се провежда в 1891 г, а първото Световно през 1896 г. Тогава този спорт бил популярен само за мъжете. През 1902 г. жена на име Мадж Сайърс се състезава на Световно първенство и спечелва второ място, а след това Международната федерация по кънки ISU забранява състезанията между мъже и жени и в 1906 г. учреждава състезание само между жени.

Същността на фигурно пързаляне

Фигурното пързаляне е спорт с усложнена координация. В него се включват всички мускулни групи. На лице е физическо натоварване и голяма гъвкавост, пластичност и сила. Развива се голяма скорост. Отличителна черта на пързалянето по лед, сравнено с други дисциплини са музиката, хореографията, костюмите и всичко това допринася атрактивността на спорта. Името на Соня Хени, остава в историята на фигурното пързаляне с това, че в 20-те и 30-те години на миналия век, тя била първата жена, която въвела късите роклички и белите кънки.

Основни елемент във фигурното пързаляне

Скокове, пируети, спирали и стъпки са в основата на спорта на леда. Всеки от тях има своята сложност и сред тях не може да се каже за нито един, че има лесно. Въпреки това изпълняващите ги винаги са усмихнати и сякаш с лекота изпълняват всяко движение. Най-сложните движения са скоковете. Те се делят на 6 вида. От най-сложният към най-лекият звучат така: аксел, лутц, ритбергер, флип, салхов, тулуп.

Пързаляне по двойки

То се смята за най-трудното от всички видове пързаляне. В него се иска синхрон не само на ледената площадка, но много често и в характерите на двамата участници. Танцовите двойки са показател за дисциплина и обръщат специално внимание на акцента танц и танцовите стъпки. В него липсват скокове, а повдиганията са до височина на раменете. Често пързалянето по двойки е наричано танц върху леда.

Ножовете във фигурното пързаляне

Те са важни за скоковете и пируетите, а кънките, които се ползват за тях се различават според нивата на умения на фигуриста.

Скокове за фигурно пързаляне

Делят се на единични, двойни, тройни и четворни. Мидори Ито е първата жена От Япония, която през 1989 г. изпълнява троен аксел. Канадецът Кърт Браунинг изпълнява четворен тулуп и с това влиза в Книгата за рекорди на Гинес. Японката Мики Андо изпълнява четворен скок, салхов и с това остава в историята за първата жена направила го до момента.

Пируетети във фигурното пързаляне

Те са задължителен елемент на този спорт. Най-добрите фигуристи изпълняват един скок за секунда време и могат да достигнат височина между 66 см до 3 м. Скоростта, която може да се развие при професионален скок във фигурното пързаляне е 24 км/ч. Някои фигуристи се завъртат около оста си 6 пъти в секунда време, а за рамките на цялото представяне могат да достигнат и 70 завъртания.

Синхронно пързаляне

Това е най-новата форма. Тя все още се развива и все още няма статут на олимпийска дисциплина. Отборите се са от по 12 фигуристи за най-младите участници и с по 16 за по-възрастните. В тях участват юноши, юноши младша възраст, девойки и възрастни. В тази дисциплина преобладават девойки, но понякога има и мъже. Синхронният отбор изпълнява различни елементи върху леда.

Фигурното пързаляне като дисциплина

Не изисква особени познания в трудните скокове, а по-скоро умения за пързаляне. Първото световно първенство е проведено в 2000 г. Синхронното пързаляне все още се развива. Към момента участие в световно представяне по фигурното пързаляне са отбелязали около 20 държави.

Как, кога и колко може да се развие фигурното пързаляне – мозъкът на изпълнителя по фигурно пързаляне е развит до такава степен, че се адаптира лесно със завъртанията дори по време на пируети. Той не получава ни най-малко световъртеж. Вестибуларният апарат на фигуриста е развит до такава степен, че може да се върти около оста си на едно място, дори със завързани очи.

Във фигурното пързаляне участват най-активно мускулите на краката, а най-често травми се получават на глезените и коляното, скъсвания на минискус.

При фигурното пързаляне съдите оценяват преди всичко техническите елементи, хореография, интерпретация, умение за пързаляне, преходи и съчетания, цялостно представяне..

За фигурно пързаляне са важни както желание, така и воля. За децата е препоръчително да имат еластичност, гъвкавост, добра координация, скорост и експлозивност. От значение при децата започващи фигурно пързаляне е и ръстът. Повечето фигуристи са ниски – 160 см. Препоръчителна възраст за започване на пързаляне върху леда, специалистите посочват между 4 и 9 години, но не липсват и такива, които показват отлични резултати, започнали фигурно пързаляне едва на 10 и 11 години.

Екипировка за фигурно пързаляне

За начинаещия фигурист са задължителни лента за главата и ръкавици. Докато начинаещото дете се отпусне върху леда се разрешава носенето на анцуг или клин. Кънките задължително са кожени и със зъбци. Ножове и пластмасови кънки се ползват само любителски.

Мнението на специалистите е, че всеки, който иска да се учи и развива по леда, самото фигурно пързаляне е точният спорт!

Разберете и кой е най-популярният спорт в света!