Знаете ли, в кои страни се говори испански?
Испанският, известен още като „castellano“ е един от най-разпространените езици в света. Поради богатата си история и испанското колониално влияние, той се е разпространил в много краища на земното кълбо. И въпреки този факт, чудили ли сте се някога:
В кои страни се говори испански?
Е, на глобуса има повече от 20 държави, в които се говори испански език. И, неочаквано за вашите разбирания, отговорът е Не! Испания не е страната с най-много испаноговорящи!
Прочетете също за тези: 3 места в Испания, които трябва да видите.
-
Испания
Всичко започнало тук, в Испания, в югозападна Европа. Това е родината на испанския език, където той е известен още като „castellano“, по името на областта Кастилия. Испания има около 48 милиона жители.
-
Латинска Америка
Латинска Америка е най-големият испаноговорящ регион в света. Повечето от нейните страни приемат испанския език като официален:
-
Мексико:
С население от над 120 милиона души, Мексико е страната с най-голям брой говорещи испански език.
-
Централна Америка:
Испанският е официалният език в страни като Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама.
-
Южна Америка:
Южноамериканският континент има силно присъствие на испанския език в страни като Аржентина, Боливия (където съществува съвместно с местните езици), Чили, Колумбия, Еквадор, Парагвай (където също се говори гуарани), Перу, Уругвай и Венецуела.
-
Карибите:
Карибският регион има страни като Куба, Доминиканската република и Пуерто Рико (асоциирана територия на САЩ), където испанският е преобладаващ.
-
САЩ
Въпреки че английският е официалният език, в Съединените щати има значителна част от испаноговорящите поради имиграцията, особено от латиноамериканските страни. Особено в щати като Калифорния, Тексас и Флорида испаноговорящите общности са многобройни.
-
Филипините
Някога испанският е бил официалният език на Филипините, благодарение на испанската колонизация, продължила над 300 години. Въпреки, че не е толкова широко разпространен днес, влиянието му остава в речника и някои изрази на местните езици.
Така испанският е повече от език; Това е въображаем мост, който свързва култури, истории и хора от различни региони на света. От иберийските брегове до сърцето на Латинска Америка и извън него. Той продължава да е жив, развиващ се език, който обединява милиони хора.
Ето още: Какво да видите в Каталуния, Испания.
Любопитно за испанския език:
Испанският е вторият език в света по брой носители на езика, след китайския.
Произход на името „España“:
Думата „España“ идва от думата „Hispania“, което е име, дадено от римляните на Иберийския полуостров. Когато гърците пристигат в Испания около 600 г. пр.н.е. пр.н.е., те нарекли Иберийския полуостров „Хеспериа“, което означавало „Земята на залязващото слънце“. Когато картагенците идват през 300 г. пр.н.е. пр.н.е., те нарекли страната „Испания“, което означава „земя на зайци“. Римските монети от региона показват женска фигура със заек в краката.
Азбука:
До 2010 г. испанската азбука съдържаше 29 букви. Буквите, които не се срещат в английската азбука, са „ch“, „ll“ и „ñ“. Сега „ch“ и „ll“ са премахнати като отделни букви в официалните класификации.
Разнообразен речник:
Поради разнообразието от испаноговорящи страни, има много думи, които имат различни значения в зависимост от региона. Например думата „coche“ означава „кола“ в Испания, но в някои части на Латинска Америка означава „бебешка количка“.
Арабски влияния:
След, около 800 години арабско присъствие на Иберийския полуостров, испанският възприема хиляди думи от арабски произход, като „azul“ (синьо) и „naranja“ (оранжево).
Институт Сервантес:
Това е официална институция на испанското правителство, посветена на популяризирането на испанския език и култура по света. Наречен е в чест на Мигел де Сервантес, авторът на „Дон Кихот“, смятан за най-великото произведение, писано някога на испански език.
Разлики в акцентите:
Подобно на английския, испанският има различни акценти и диалекти. Например испанският, говорен в Аржентина, има различен акцент, повлиян от италианската имиграция, различен от този в Мексико или Испания.
Диакритични знаци:
Испанският използва диакритични знаци, като тилди (~) над буквата „n“, за да образува „ñ“, което е уникален звук в езика.
Възвратни глаголи:
Испанският използва възвратни глаголи, което означава, че субектът и обектът на глагола са едни и същи. Например „me lavo“ означава „аз мия“.
Учтивост:
Испанският има две форми на официално обръщение: „tú“ (неформално) и „usted“ (официално). Освен това в някои региони, като Аржентина, „вос“ се използва като форма на обръщение.
Интерес може да ви представлява и статията: Кадис Испания – микс от емоции за всички сетива.