Кризата на средата на живота… Често чуваме този израз, но тази „среда“ се различава значително от една възраст на друга. Както и кризата, впрочем. Но как се е появил терминът и за какво всъщност се отнася?
Кризата на средната възраст е „изобретена“ в Лондон през 1957 г.
Канадски психоаналитик на име Елиът Жак пише статия, в която твърди, че хората след 30-годишна възраст изпитват депресивен период, който може да продължи няколко години. Жак твърди, че е идентифицирал този феномен, като е изучавал живота на няколко художници.
При обикновените хора симптомите на тази криза включват религиозни преживявания, промискуитет, неспособност да се радват на живота, хипохондрични притеснения и отчаяни опити да останат млади. Кризата се задейства, твърди психоаналитикът, от разбирането, че са достигнали средата на живота и че смъртта винаги е възможна.
Кога точно настъпва кризата на средната възраст?
Жак посочил, че Данте е сред първите, които забелязват този аспект, който той споменава в Божествената комедия. Разбира се, през първата половина на миналия век средната продължителност на живота не надвишавала 55 години.
С всяко десетилетие тя нараствала, така кризата, която първоначално се появила, след 30 години, започнала да се проявява, около 40 години. И, така промяната, направена на тази възраст, започвала да има смисъл, като се има предвид, че през 80-те и 90-те години средната продължителност на живота се е увеличила до 70 и 75 години.
Прочетете също: Има ли живот след 40-те години.
Неизбежността на смъртта може да бъде пренебрегната още няколко десетилетия и някой в криза на 40, който иска да смени професията, кариерата или партньора си в живота, може да го направи с перспективата да започне отначало някъде другаде, с някой друг.
Въпрос на секс?
Ако първоначално това беше феномен, обикновено свързван с мъжете, които около 37-40-годишна възраст изпитват внезапен импулс да се разведат, да търсят по-млада партньорка, да се вкопчат в младостта, с течение на времето. Психолозите показаха, че жените са еднакво засегнати. Предвид големите промени в обществото, факта, че жените станаха професионално активни и започнаха да се ползват със същите права и свободи като мъжете, демографията се промени и с това се демократизираха и проблемите на двата пола.
Теорията за трите етапа на живота: „ти си жесток, развиваш се, после изгаряш“, обяснява кризата с факта, че до средата на живота си хората се чувстват като изкачващи хълм, борят се за нещо, амбициозни са и се стремят за постигане на разни неща, след което неизбежно започва упадъкът. Освен това при жените кризата се свързвала с явления, свързани с менопаузата, но постепенно те започнали да разбират, че кризата е възможност за освобождение. Такова освобождаване е като случаите, ако нещо не ви харесва, можете да направите промяна.
Узнайте и: Защо еволюира човешкото тяло.
Какво казват специалистите
Кризата е реална, твърдят повечето психолози. Проявява се, чрез скука, загуба на желание за живот, депресия в различна степен, липса на смисъл. Много пъти, обаче това се определя от рутинен живот, който с течение на времето разяжда радостта от живота. Хората се съобразяват със семейните и социалните норми. Те вземат под внимание и правилата. Стремят се да живеят по „правилния“ начин, но след 20 години стремеж, откриват, че не живеят живота, който искат. Модерността донесе със себе си способността да правиш промени… Възможността да напускаш традиционните роли на мъжа и жената, да живееш според собствените си желания и капризи.
Кризата, тълкувана като признак на умора, причинена от рутината и натиска да живееш като всички останали, поставя всеки човек, мъж или жена, лице в лице с неминуемостта на изчезване и възможността за промяна, докато не стане твърде късно.
Нека преоткрием себе си!
Когато животът беше по-труден и хората рядко живееха след 50, никой нямаше време да се тревожи за тези проблеми. Но десетилетия допълнителен живот, множество възможности и свобода от традиционните роли поставят хората пред мъка… Мъка, която понякога може да се почувства като по-тежка от материалните притеснения:
Какъв е смисълът на живота, какво искам, каква е целта ми?
Ето въпроси, които могат да предизвикат депресия и апатия.
Прочетете също: Апатия – рискове за децата и изхода.
Разбира се, не всеки 40-годишен мъж е склонен към подобно нещо. Обикновено това е възрастта, в която хората се чувстват зрели, в пълен творчески капацитет. Възрастта, в която се печелят много добри пари и има добри перспективи, пред самите себе си. Може би, когато продължителността на живота стане 100 години… Тогава, хората ще започнат да се питат за смисъла на живота и това ще е едва на 55 години. Или може би идеята за тристепенния живот, трябва да бъде преодоляна.
Можем да преоткрием себе си по всяко време. Това може да стане на всяка възраст, но в този случай трябва да приемем неизбежната мъка, която се появява във всяко начало на пътя.