Тай Чи – енергия, която извира от вътре

Тай чи

Тай Чи – енергия, която извира от вътре

Чували ли сте за древно азиатско изкуство, наричано Тай чи?

Две хиляди години по-назад във времето Тайдзицюан е едно от изкуствата практикувани в школата Удан. В нея се зараждат всички китайски стилове. Разнообразието от версии има различни произходи, а като най-стари сведения има от династията Тан през 618-907 г. Най-често умението Чи било свързвано с Джан Санфън, известен даос от Удан планина.

Днес тайдзиьюан може да се срещне под множество наименования. Едни от тях значат „юмрукът на велик предел“, тай чи, тайчиачаун. В Западния свят е характеризиран като китайско бойно изкуство или лечебна гимнастика, медитация и начин за самоотбрана.

Философията на Тай Чи

Реално философията на Тай Чи го прави така велико изкуство, изградено върху уникалност, неповторимост и различия, които всъщност обединяват хора от различни точки на света.

История на Тай Чи

Според старите ръкописи в него имало 5 любими занимания, които Санфън практикувал. Той тренирал със сабя под лунна светлина и това му давало енергията ян. Играел на тайдзицюан, през тъмната нощ, за да получи силата Ли. Удължавал диханията си Ци, за да изкатери върховете на планина Удан през ветровитите нощи. С медитация просветлявал човешката природа. Прочистване на съзнанието получавал, чрез четене на текстове в дъждовни нощи. Това са и петте цели, които доасите си поставяли при доближаване на Дао. Тао от своя страна значело Духовен път. До 60-те години на миналия век тай чи бил състояние за малцина или оръжие запазващи живота и здравето на много. След 1970 г. тай чи се пренася отвъд пределите на Китайската република и се нарежда в момента на второ място по популярност за Западна Европа и САЩ, след йогата.

Най-популярни стилове на тайдзицюан

У, Уу, Ли, Чън, Ян, Сун, Джаобао. Те носят имена на фамилиите, в които първоначално се практикуват. В същността си те представляват едни принципи по форма и създават комплекс движения, които наброяват между 12-108.

История на тайзицюан в България

През 1970 г.  Тай чи започва да се практикува и в България. Първата създадена школа била по бойни изкуства в страната.

През 1990 г бива създадена първата школа по ТАЙ ЧИ в България. През 1990 г. е основана Българска Федерация по УШУ, а през 2001 г. получава признание от БОК и Министерството на спорта у нас.

2005 г. е известна като годината ба успешни школи ТАЙ ЧИ и организиране на спортен клуб Червен Дракон, чиито спортисти печелят златни и бронзови медали в световни състезания.

Настоящата 2015 г отрежда България на почетно място. Тя се гордее с практикуващи ТАЙ ЧИ, над 1000 участници, в общо 16 клуба из страната.

Стилове в Тай Чи

Традиционно всяко движение в това бойно изкуство наподобява синхрон между усещане на сила, атака, натиск и сякаш се реализира единствено и само за самозащита. Бойният аспект, който учи тай чи е улавяне центъра на тежестта на противника, чрез докосване.

Оръжията на тайдзицюан

Те се делят на 2 групи – дълги и къси. Късата са сабя и меч, а дългите тояга, алебарда и копие. Характерно за тях е, че на върха на всяко от тях се закачва цветен пискюл. Традиционните китайски оръжия са създадени за спорт и според правилата на Световната федерация по Ушу, IWUF.

Тай Чи като бойно изкуство

Тай чи не натоварва по начина, както всеки друг спорт. Не може да провокира агресия или мускулно неразположение. Това бойно изкуство е способно да изгори много повече калории йогата и почти толкова, колкото са нужни за колоездене. Установено е, че при тренировка на тайчи, човек разходва 300 калории, но резултатите могат да се видят само в стройната фигура, а не в неин ущърб. Редовните занимания по Тай чи развиват мускулатурата, еластичността и гъвкавостта на всяка част от тялото.

Тайната на успеха

Тайната на успеха в ТАЙ ЧИ е по време на тренировка съзнанието да бъде свободно. Според китайците, това освобождаване свързва вътрешната енергия и дава хармония и спокойствие на тялото и душата, активирайки двете крайности ИН и ЯН. Потокът на енергия се възстановява и помага на тялото да укрепне физически и за повече концентрация в бъдеще.

Тай Чи за лечение и гимнастика

В практиката се има, за цел да създаде вътрешна хармония, спокойствие и мир. Това изкуство е далеч от представата за агресия и груба сила и дори ги тушира. На пръв поглед движенията на ТАЙ ЧИ изглеждат плавни и сякаш не натоварват мускулите. След тренировка обаче може да се усети напрежение, което не води до мускулна треска. То е нещо далеч по-различно.

Защо да практикувате Тай чи

Според най-скорошни проучвания, ТАЙ ЧИ помага за повишаване на продуктивността на стволови клетки с 3-5 пъти в повече. При редовна практика, бойното изкуство  е установено, че хората подобряват значително здравето си. С това намаляват депресията, стреса и покачват нивата на гъвкавост и плавност. Покачва се и мускулната маса в тялото. Повишава се жизнената енергия. Като допълнителни „екстри“ за всеки практикуващ Тайдзицюан е установено подобрено качество на съня; засилен имунитет; подобрени общи състояния на организма и справяне с редица здравословни проблеми и потенциални болести.

Екипировка за ТАЙ ЧИ

Препоръчително е облеклото за това бойно изкуство да бъде удобно, леко и приятно за кожата, тялото и свободата на движенията. Оригиналните бойни костюми са изработени от естествена коприна, а те се носят от майстори в бойните изкуства по време на състезания, турнири и различни изяви.

Основните принципи

Те са масово използвани във филмовата индустрия, а в последните години и за компютърни игри.

В заключение:

Типично за Източната култура и традиционно за бойните изкуства и китайската медицина е тайчи. В същността си, то съчетава дълбок замисъл, постоянство, пресъздадена, чрез практика и следване на естествения, хармоничен ритъм на живота. Човек практикуващ това древно бойно азиатско изкуство, постига духовно и физическо извисяване, което му гарантира усъвършенстване. Всичко това показва Пътя напред!

Съвет: Важно е да изберете спорт вместо психолог. С Източните бойни изкуства може да постигнете търсения баланс между духа и тялото.