Любовта е истинска, когато…

Любовта

Любовта е истинска, когато…

… е споделена. Разбира се, любовта е истинска, но ако, преди това си задаваш куп въпроси от рода на: „Защо все още не съм с Него/Нея“, то нещата са доста по-деликатни.

Тогава ти предлагаме, да се посветиш на следващите редове и да откриеш отговора на твоето въпросче, а то навярно не е едно.

Advertisements

Какво всъщност е любовта – споделяне, щастие, усещане, че не си сам?!

Тя е всичко онова, което изпълва всяка частичка от теб с възторг и това не е само мига на първоначалното блаженство и спокойствие, усещането, че си харесван, обичан, желан.

Любовта е енигма!

…И за нейните пленници и за нейните свидетели, а нишките, които свързват двама души са невидими. Навярно сте чували за животински видове и птици, които остават предани и неразделни до края на дните си.

Е, ще ви кажем, че и сред хората има такава любов, колкото и несериозно или неочаквано да е за света, в който живеем.

Какво прави магията на любовта

Освен научното обяснение за химията, хормоните и привличането между двама души съществува невидима и често неосъзната страст. Тя не е във външната красота или в приликата или във всичко, което можеш да свържеш със земното.

Навярно сте чували за „половинката“, която човек търси цял живот. Ето, точно това е най-правилният израз на любовта и едни от нас я намират, а други цял живот остават в търсенето й.

Любовта е истинска, когато…

Любовта не взема самоличността на единия, нито променя. И двамата съхраняват личността си, но дори разделени един от друг са заедно. Всеки има своите тайни и всеки носи онази частица гибелна пустота, която може да разрушава.

Някои, оприличават любовта като среща на две страдания и две несъвършенства. В любовта ние делим онова от жизнения си път, с което сами не можем да се справим.

Харесва ми откритият от теб път към спасението, както и начинът, по който ти се справяш с житейските беди“ или „Дай ми онова, което ти имаш, а на мен не ми достига“.

Ние изпадаме в зависимост от другия, когато изпитваме непрестанна нужда той да ни подкрепя в живота“ – Фройд. Тук се появява страхът от загуба, а любовта не е само цветя и рози, но и риск, сила, значимост ценностите и интересите на другия.

Аз те обичам, аз те разрушавам“ – Ерос.

Танатос е влечението, което самоволно ни подтиква да разрушим връзката, която сме изградили, за да може личното „Аз“ да остане всемогъщо. И тъкмо тук се обяснява раздялата с любовта, която в обичта към самите нас не позволяваме да даде поле на изява на другия.

Точно тук, се появява и най-дълбоката мъка, а тя изгаря същността ни, колкото и да не го осъзнаваме. Само единици са онези, от нас, които умеят да се справят със самотата. Те свързват любовта с разрушението и смъртта.

Научи още за етапите в любовта