Някои го наричат цветето на любовта, по света то е познато под много наименования, сред тях са трендафил, роза, шипка, шиповник. На латиница носи името Rosa canina L. или Rosaceae, а у нас го наричаме кратко – Роза.
Розата е приета от много народи за едно от най-красивите цветя.
Царицата на цветята Розата е декоративно растение, което има дълга история.
История на розата
Днес по света са известни много видове рози, а сред разнообразието от култивирани видове има и не малко диворастящи.
Сортове рози
Сред сортовете, които се отглеждат в Европа, розата е най-разпространена от типа галска роза. Среща се предимно във Франция, а още през XVIII в. е пренесена от Мала Азия.
Тя се появила, чрез хибридизация и от видовете R. damascene и R. centifolia. Още в миналото, розата се прославила навред с аромата, красотата и бодливият „характер“.
Друга група розови сортове са чаените рози. Това са типичните чаени аромати, повечето, от които идват от Азия. Сред тях най-популярна е мускусната роза.
Трета група представителки на Царското семейство са ремонтантните рози, които са кръстоска между R. dalica и R. damascene. Повечето рози са добити, чрез кръстоски между ремонтантни и чаени рози.
Още за миналото на розата
Данни за появата на розите съществуват още от времето на Асилия и Вавилон. За това свидетелстват и рисунки останали от 1600 г. пр. Хр. Такива останки са намерени в стена от двореца на цар Минос в Кносос.
Смата се, че родина на розата е Мала Азия, а от там по-късно цветето на любовта е пренесено в Гърция и след това до всяко кътче на планетата.
И до днес остров Родос носи названието за острова на розите. Смята се, че някога там прекрасното цвете растяло в изобилие.
Още в Древен Рим били отглеждани много рози.
По времето на официалните церемонии на Римската империя розите присъствали навсякъде. С тях били кичени сгради, улици, хора, животни, карети и т.н.
След падането на Рим са загубени много от сортовете на розата, а през годините на Средновековието отново са завъдени в някои европейски градини.
В края на XVIII в. в Далечен Изток до Европа биват пренесени много видове рози. С това се поставя началото на селектирането на розата и хибридизацията й. Днес по света са познати над 25 хил. вида рози.
В България се отглежда предимно R. damascene.
Тя представлява растението, от което страната ни се прославя по света с т. нар. розово масло. Отглеждането на този сорт рози у нас е поставено през XVIII в..
Мястото, където са посадени и до днес е известно като „Долината на розите“. Това място е характерно със специфика в климата си, който предразполага растежа и развитието на декоративното и диво растение.
Процесът по обработка на розите е специфичен.
Отвореният цвят на розата се събира рано сутрин или вечер и веднага трябва да се обработва. За да се получи 1 кг. Розово масло са необходими около 3 хил. кг. венчелистчета от рози.
Отделената розова вода, която остава от преработката на цвета на розата се използва в парфюмерия и хранителна индустрия.
Поверията и преданията за цветето на любовта са много, а едно от тях казва, че ако розовият цвят падне от главата на девойка, преди сватба, това е лоша поличба.