История на розата

розите

Някои го наричат цветето на любовта, по света то е познато под много наименования, сред тях са трендафил, роза, шипка, шиповник. На латиница носи името Rosa canina L. или Rosaceae, а у нас го наричаме кратко – Роза.

Розата е приета от много народи за едно от най-красивите цветя.

Advertisements

Царицата на цветята Розата е декоративно растение, което има дълга история.

История на розата

Днес по света са известни много видове рози, а сред разнообразието от култивирани видове има и не малко диворастящи.

Сортове рози

Сред сортовете, които се отглеждат в Европа, розата е най-разпространена от типа галска роза. Среща се предимно във Франция, а още през XVIII в. е пренесена от Мала Азия.

Тя се появила, чрез хибридизация и от видовете R. damascene и R. centifolia. Още в миналото, розата се прославила навред с аромата, красотата и бодливият „характер“.

Друга група розови сортове са чаените рози. Това са типичните чаени аромати, повечето, от които идват от Азия. Сред тях най-популярна е мускусната роза.

Трета група представителки на Царското семейство са ремонтантните рози, които са кръстоска между R. dalica и R. damascene. Повечето рози са добити, чрез кръстоски между ремонтантни и чаени рози.

Още за миналото на розата

Данни за появата на розите съществуват още от времето на Асилия и Вавилон. За това свидетелстват и рисунки останали от 1600 г. пр. Хр. Такива останки са намерени в стена от двореца на цар Минос в Кносос.

Смата се, че родина на розата е Мала Азия, а от там по-късно цветето на любовта е пренесено в Гърция и след това до всяко кътче на планетата.

И до днес остров Родос носи названието за острова на розите. Смята се, че някога там прекрасното цвете растяло в изобилие.

Още в Древен Рим били отглеждани много рози.

По времето на официалните церемонии на Римската империя розите присъствали навсякъде. С тях били кичени сгради, улици, хора, животни, карети и т.н.

След падането на Рим са загубени много от сортовете на розата, а през годините на Средновековието отново са завъдени в някои европейски градини.

В края на XVIII в. в Далечен Изток до Европа биват пренесени много видове рози. С това се поставя началото на селектирането на розата и хибридизацията й. Днес по света са познати над 25 хил. вида рози.

В България се отглежда предимно R. damascene.

Тя представлява растението, от което страната ни се прославя по света с т. нар. розово масло. Отглеждането на този сорт рози у нас е поставено през XVIII в..

Мястото, където са посадени и до днес е известно като „Долината на розите“. Това място е характерно със специфика в климата си, който предразполага растежа и развитието на декоративното и диво растение.

Процесът по обработка на розите е специфичен.

Отвореният цвят на розата се събира рано сутрин или вечер и веднага трябва да се обработва. За да се получи 1 кг. Розово масло са необходими около 3 хил. кг. венчелистчета от рози.

Отделената розова вода, която остава от преработката на цвета на розата се използва в парфюмерия и хранителна индустрия.

Поверията и преданията за цветето на любовта са много, а едно от тях казва, че ако розовият цвят падне от главата на девойка, преди сватба, това е лоша поличба.