Това е да си майка – чувства като ескалатор

майка на две деца

Всички сме били деца, а много от нас имат братя и сестри. На ясно са с разделителната способност на дарявана и получавана обич от родителите и именно за тази тема решихме да поговорим сега. Съществува ли асиметрия в майчинските чувства или тя е само плод на въображението на някого?!Много често докато са малки децата изпитват силно чувство на ревност от своите братя и сестри. Това усещане може да трае през цялото детство и да продължи и когато децата вече не са деца, а зрели възрастни, които имат свои наследници.

майка на две деца

Advertisements

Истината е, че всяко едно дете е уникално по свое му, а обичта, която може да получава от своите родители също може да е уникална. Тук не говорим за това, как да се прави разлика и как едно дете да е по-малко обичано в сравнение със сестричката си или братчето си, а само да бъде различно обичано.

Ето, например, ако зададем въпрос на малко дете: „кого обичаш повече – мама или тати“, то ще се почувства неловко и ще смени тактично темата, като отговори: „обичам шоколад“. И колкото и нелепо да звучи не са малко и родителите, които от поколение на поколение задават този така раздвояващ за децата въпрос. Но, тук е и мястото самите родители да се замислят, ако получат нежелания отговор или ако на тях и бъде зададен въпросът: „ти кого обичаш повече – сина си или дъщеря си“, то едва ли закачливият въпрос ще е така приятен.

майката

Връзката и взаимоотношенията между деца и родители са едни от най-сложните, а на заздравителни способности са способни само големите.

Както всяко нещо в природата, така и ние хората, така и децата ни се различават. Всяко от тях е уникално по свое му. Замисляйки се дори неволно ние правим разлика между децата и това е съвсем обичайно. Няма как да обичаме двадесет годишният син, по същият начин, както шестгодишната дъщеря.

Различията в характери и личностни качества у децата също са съпоставка да обичаме децата си по различен начин, но дори пред себе си не го признаваме. Асиметрията в чувствата на майката не се осъзнава в повечето случаи и това е така, защото сякаш сами си признаваме, че обичаме по-силно едното дете пред другото.

Ето тук идва и големият въпрос, пред, който никой не си дава равносметка, че различията в майчинските чувства се дължат не в количествата, а в качествата.

Дори майки на две деца могат да опишат и да разкажат за двете бременности и появата на двете деца, случки, които не са идентични една с друга. От тук се обяснява и разликата в обичта към децата.

Дори психолозите смятат, че една майка, която е родила първото си дете на 19 години, а второто на 35 години, не изпитва едни и същи чувства, въпреки, че и двете са частица от нея. Да обичаш детето си, означава да обичаш неговата уникалност. Любовта на детето е особено чувство далеч по-различно от всяко друго. Това чувство не може да се сравни с любовта към партньора, към родителите или към близки хора, тя е любовта на майка към детето й, а малкото създание е най-родното й, най-съкровеното, най-нейното. Изразът „моите деца“, звучи обикновено, но в същността си крие дълбоки чувства и смисъл.

И тук е мястото отново да уточним разлика в израза „моите деца“ и асиметрията в майчинските чувства, може да я има, но тя не значи, че една и съща майка може да е прекрасна за едното си дете и мащеха за другото.

Не са редки и случаите, в които майка, която е била свидетел и потърпевш от своето детство на различията в обичта на родителите си, в годините от възпитание и отглеждане на своите деца да прави тъкмо обратното.

Не са редки и случаите, в които пренебрежението на родителите към едното дете, за сметка на любовта към другото, дават отражение върху ценностната им система и развитието като пълноценни личности.

Има случаи, в които родителят, независимо дали е майката или бащата, вижда в едното си отроче своят облик и в стремежа да предаде любовта си и желанието наследника да постигне това, което той не е успял да реализира, прави детето обсебено. В тези случаи, често, когато пораснат децата споделят, че са свирили на пиано или са реализирали друга цел в живота, не защото им е харесвало да го правят, а защото са искали родителите им да са щастливи.

Обърнете внимание на вашата асиметричност в чувствата. Може голямата ви дъщеря да ви пленява с послушание, ученолюбие и скромност; Синът ви да ви радва с бурен и весел нрав, а най-малкото дете да събужда майчинските чувства само с малките размери и сладката усмивка. По този начин обяснена любовта към всяко от децата не е обидна за тях, нито ще провокира ревност, психическа травма или други негативни усещания.

Избягвайте крайностите. Така намерете време за всяко от децата да споменете и да обясните защо правите именно това. Ако трябва да купите нова дреха на големият си син, а за малкият нямате пари, нито пък се налага, обяснете му, че баткото има нужда от ново яке, но с него ще може да играете на игри. Не показвайте очебийно различията в отношенията си и отделяйте достатъчно внимание за всяко според необходимостта.

Така например за най-голямото дете свободата и гласуваното доверие могат да се окажат най-важни, за най-малкото дете близостта и физическият контакт са най-ценни, докато средното дете може да се нуждае от разговори и приятелски съвети.

Разпределяйте симетрично майчинската обич помежду децата си. Така всяко от тях ще знае, че в момент, когато има нужда от вас ще получи нужното внимание. Увереността, която могат да получат децата ви, по начина, от които имат нужда, а не, чрез абстрактна симетрия, това е най-правилното решение за възпитание.

На въпроса има ли симетричност или асиметричност в природата, не можем да дадем конкретен отговор. Истината е, че както птичката кацаща в гнездото с едно червейче в клюна, сред рояк от гладни малки гърла се опитва да разпредели улова между всички птичета, така и съвременната майка, всячески се опитва да разпредели любовта си измежду децата. Дали обаче се справя успешно и какво още може да се изисква от нея. Това са въпросите, на които всяка майка сама може да потърси отговора следвайки интуицията.