Алпинизъм – знаеш ли, какво е чувството да покориш най-високите планини?
Алпинизмъм – това е спорт, изискващ много умения, голяма доза хъс, мотивация и най-вече спортен дух.
Ако не сте били на височинна експедиция, едва ли ще знаете, какво е „зимно летуване“, истината е, че да изкачиш хиляди метри надморска височина си е голямо предизвикателство, но и още много.
Алпинизмът в България не е така популярен, въпреки, че и у нас има не малко планини, но не като онези, за които сега ще говорим. И децата в училище знаят, кой е най-високият връх, къде се намират Алпи планина, Хималаите и още куп любопитни неща около екстремния спорт. Това, което не знаем обаче са историите на сблъскалите се директно, с какви ли не преживявания по пътя да изкачат най-високите планини на земята. А именно:
Алпинизмът крие голяма доза риск не само за човешкото здраве, но и за живот.
Ето, защо той е един от най-рисковите спортове.
Високите върхове са далеч и често, когато за всички в низините е лято, там на върха е студена, мразовита зима.
Върхове в алпинизма за покоряване само от най-добрите:
Връх Аконгуа – намира се в Аржентина. Издига се на 6962 м. над морската равнина и е най-високата точка на Аржентина, планината Анди в Южна Америка. За двете Америки на южното и западно полукълбо и като цяло на всички континенти, с изключение на Азия. Интересни са фактите и, че през последното десетилетие все повече стават кандидатите да изкачат тази планина, около 5 000 на година са. От тях едва 30% успяват да отбележат успех. Активният сезон е само 2-3 месеца.
Връх Еверест – наред с това, че носи славата за най-висок връх в Хималаите планина и достига 8 848,20 м. Стойността на експедиция до този връх достига до 25 хил.$, а останалите разноски около 65 хил.$. В него има участък, наричан „Зоната на смъртта“, където условията за преминаване са изключително тежки, а често труповете са оставяни на местата за загубата им.
Често след изкачването и покоряването на един планински връх, алпинистите споделят, че на над 6 хил. метра височина усещането е неописуемо трудно. Наред с това алпинистите споделят, че планината учи на воля и самоконтрол, а опитните смятат, че изкачване на връх над 6 хил. м. надморска височина не е за младите. Първо, защото достигане връхната точка води до главозамайване, от което може да не обмислят предния ход и той да е с фатален край и второ, защото адреналинът е това, което ги води.