Великденски празници – те са един от най-святите празници за християни по цял свят. В този ден православната и католическата църква отбелязват Възкресението на Исус Христос, Божия син.
Великденски празници се провеждат в поредица от дни, а неделният ден е най-важният. Тогава Исус Христос възкръсват мъртвите, за да се възцари на небето.
Великденски празници – как се честват по света
Седмицата преди Великден е наречена „Страстната седмица“. Тя започва при първото пролетно пълнолуние, конкретна дата за това няма, тя се мени ежегодно, но начинът за изчислението й съвпада, както между западната, така и в източната църква.
Много от обичаите и традициите около Великден са пренесени от най-древни времена. Днес от много страни по света те са приети за сакралност към самия Велики ден. Реално празнуването около Възкресение Христово е 3 дни, а подготовката за посрещането му започва от самата Страстна седмица.
За тези дни се приготвят великденски яйца, а по традиция първото яйце трябва да е червено, в чест на страстите христови преди неговото разпятие.
Символите на Великден
Те не се изчерпват единствено с червената перашка. Здравината навсяко едно приготвено за Великден яйце също е от значение. Колкото по-здрава е черупката на яйцето, толкова по-стабилни били портите на гробницата на Божия син. Пропукването на черупката на перашката показва самото Възкресение.
Традицията повелява първото боядисано яйце да се съхрани
Така то се пази на източна страна в дома, по възможност под иконата на Светата Майка и нейното чедо и така остава до следващата година около Великден и да стои точно пред иконата на Исус Христос. Няколко дни преди боядисването на яйцата се чупи миналогодишното запазено яйце и ако не се е развалило, то в домът, където е пазено ще цари здраве, благополучие и радост. Така счупеното яйце се заравя в земята, в близост около дома. В случай, че в яйцето има червей, то предвестието е на пари в дома.
Не по-малко интересна е и историята за великденския козунак
Тя съществува повече от 3 столетия и започнала по времето на XVII век, когато хлебар от Франция омесва първият сладък хляб.
У нас тази традиция е заместена от традиционната бяла питка, наричана в някои краища погача. Формата и била такава, че в нея да има място за поставяне на пет боядисани великденски яйца. Четири от перашките стояли в четирите края – изток, запад, север и юг, а петото в центъра на хляба. Така поднесена бялата погача била за здраве, мир, любов и благополучие, а на нея ясно личат символите на божия кръст.
Възкресението на Божия син се чества с посещение на църквата
Точно в полунощ се палят свещи от огъня донесен от святото място на божия гроб. Църквата се обикаля със запалените свещи три пъти и водена от свещичка. След това всеки носи в дома си частица от божията светлина, представена в запалената свещ, за да бди божията сила, вяра и любов във всеки дом. На следващия ден в неделята на Великден, се произнасят думите: „Христос Воскресе!“, а отговорът е: „Воистина Воскресе!“.
Именници по Великден са:
Имен ден на Възкресение Христово празнуват всички с имена: Велико, Величко, Велика, Велко, Величка, Велик, Велимира, Велимир, Паскал и Паска.