5 причини да се сърдим на децата

децата

Правилно ли е да се сърдим на децата?

Разрешено ли ни е да се сърдим на децата?

Възпитанието у децата, остава един от най-трудните ангажименти у всеки родител!

Advertisements

Разбира се, да се сърдим е най-лесно. Обиденият не се чувства длъжен, нито виновен да дава някому обяснения. И ако за детето това е редовният начин да покаже каприза си, то на родителя, някак си не му приляга.

Представете си само, когато малчуганът ви е „нервирал“ за пореден път да скръстите ръце на гърдите и тропнете и вие с крак в пода, изричайки репликата: „Няма“. Да, тъкмо за този момент, говоря, когато се ядосваме на всички онези дребни нещица от ежедневието и които незабелязано рушат здравето ни.

децата

За да не се стига до нежелани „абцеси“, обиди и най-лошото до нарушаване здравето на човек, предлагам ви да продължите да четете 5 повода, в които най-често се сърдим на децата и как да реагираме безболезнено за всяка от страните.

Причини да се сърдим на децата

Детето не иска да яде

Със сигурност има майки, които дори се дразнят на постоянния апетит у децата си, но уви вие не сте от тях. И все пак не се ужасявайте в поредната сервирана порция, която оставя да изстине в чинията, без да е докосната. Ако тези моменти са прекалено чести, не мислете, че вие имате вина. Консултирайте се с детския лекар, може дори да ви изпише хомеопатични сиропчета, чайове или витамини, които да засилят организма на детето.

Детето пак не си е написало домашните

Е, това със сигурност не е повод за овации, но не е и момента, в които трябва да изпадате в истерия. Опитайте да поговорите с малчугана и да узнаете каква е истинската причина да не го прави. Колкото по-малки са децата, толкова им е по-трудно в училище, тогава може да се наложи и вие да се включите в уроците и домашните, а ако нямате време намете частен учител. Другият момент е, когато детето не е съвсем дете, а млад тийнейджър. В тази възраст, често подрастващите гледат от другарчетата си и ако до вчера са били отличници, обясним е спада в оценките им сега. Поговорете с тийнейджъра си, направете това и с класния ръководител. Ако не помогне потърсете мнение и съвет и от останалите педагози в училището на детето ви.

Детето не е изпълнило заръката да оправи леглото си

Това е може би най-честото явление у всяко семейство. И ако то не се е научило от малко да го прави, то колкото повече пораства, толкова по-трудно ще привикне към задълженията си у дома. И все пак опитайте да поговорите. Ако се налага в началото действайте на принципа: заслуга-награда. Последната може да е любим шоколад, чипис, билет за кино и т.н. (колкото и нездравословно да звучи, децата го оценяват и приемат за истински реванш).

Детето носи лоша оценка

2-ка, не е болка за умиране, но само ако е една. Въпросът е, бележника да не е изпълнен само с такива оценките. За целта вземете мерки (но не с караници и наказания), като поговорите с детето, а ако се налага и с преподавателя поставил ниската оценка.

Детето се тръшка в магазина, за поредната скъпа играчка

Виждали сме ги всички, няма да представяме гледката. Всеки от страни би си казал: „Какво невъзпитано дете, а каква майка, как само го търпи?“. Да, обаче не вие сте страничния наблюдател, а самият главен герой. И ако често изпадате в подобна ситуация, замислете се, колко по-грозна ще е гледката на фона на всичките писъци на детето и вие да се разпищите. Ако се случи един път кажете на детето, че в момента нямате пари, но когато имате ще му го купите. Опитайте се да „внедрите“ усещанията за ценене на парите и труда на родителите у детето от малко. Ако не сте го направили до 7-8 годинки, вече може и да е късно, а скъпите играчки ще прерастват във все по-скъпи удоволствия.