Историята на великия Великден

великият Великден

Исторически поглед към великият Великден

Великден e смятан за най-големия и важен християнски празник. Празнува се всяка година и във всеки християнски дом на българското семейство. По време на Коледните празници честваме раждането на Исус Христос, Синът на Бог. Той е възкръснал на третия ден.

Възкресение Христово

Този момент, отразява в пълната вярата в християнската догма. Възкресението на праведници в един нов свят. На този празник християнската религия чества възкресението на Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.

Advertisements

Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Великден се чества на еврейския празник Пасха. Разберете за Великденски празници – как се честват по света.

Пасхата, също е свързан с лунния календар и подобно на Великден, всяка година променя датата си.

Принципът, според който Великден се определя, води началото си от Първия вселенски събор, през 325 г. и се приема, че се празнува от всички християни в неделята след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие.

Разминаването в датите, с тези, на които католици и православните произхожда се крие в това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Първата българска великденска картичка датира от 1899 г. и по-скоро е честитка с великденски сюжет. За първи се смятат немските картички.

В миналото, яйцето често било свързвано с Вселената. През пролетта се е асоциирало с кокошките, които снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време.

Яйцето често пъти се е разглеждало като символ на прераждането, през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека от природата.

В православния християнски свят, яйцето се използва като специално великденско поздравление, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които трябва да ги намерят.

Боядисването на яйцата е ставало рано сутрин на Велики четвъртък. Правело се от най-старата жена в семейството.

Перашките, както наричали писаните яйца, не били предназначени за ядене, а само се подарявали.

Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват.

В миналото, на българската трапеза се е месел традиционния обреден хляб.

Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар, през XVII век, но при нас на родна земя, той навлиза сравнително късно. Това се случва, едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния хляб. Така той е продукт на външни влияния и на градската култура.

Ако се питате, защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи, веднага отговаряме:

Иисус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт.

То е принесено в жертва в деня на Възкресението. То е невинно и безгрешно и очиства греховете на света. Обичаите са, да се хапне агнешко на първия ден, след 40 дневни пости.

В миналото, през цялата Страстна седмица, не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено през Разпети петък — тогава, поста бил най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и градушки.

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем — тъй е наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни, след Великден православните християни се поздравява с Христос Воскресе и Воистина воскресе!