Красотата – миг откраднат блян

Красотата е откраднат миг от онова, което не може да докоснем с ръце, не може да усетим на вкус и не може да видим или чуем със сетивата, а единствено да усетим със сърцето“.

Красотата е в откраднатия миг на щастие и понякога се явява точно там, където не я търсим. На предела на силите, в необятната вселена, изпъква красотата. Тя може да е „божий пратеник“, който спира на пътя, за да попита имате ли нужда да ви помогне. Тя може да е в красивия момент, когато по пътя на нищото откривате истинско щастие, а то може да е в заобикалящата среда – природа, цветя, песни на птички и щурчета, параклис с икони и малка беседка, Вашата спирка, на която да поспрете да поемете дъх, да пиете вода от чешмата, да се откъснете от натовареното ежедневие, да подредите мислите в главата си и да продължите напред. Тази спирка може да е вашият нов път към поредната цел, а цел винаги трябва да има, за да не забравяме кои сме, защо сме тук и какво трябва да оставим след себе си.

Advertisements

Красотата може да е в мига, когато усетите онзи трепет на пеперуди в стомаха. Когато се наслаждавате на първия детски плач или мига, в който държите рожбата си. Красотата може да е в момента, когато има кой да ви прегърне, когато тъжите или да стопли дланите ви, когато мръзнат в студа.

Красотата е и в блясъка на очите и в сивотата на косите, стига да има, с кого да я споделите. Красотата е хармонията, която балансира всичко онова, което живота така безмилостно изкопчва от нас.

Красота, намираме я и пак я губим… отново тръгваме да я търсим и така до безкрая на света…