Отношенията между младите и старите

отношенията между младите и старите

Какво не знаем за отношенията между младите и старите?

Често си задаваме въпроси, защо хората като минат определена възраст се променят. Защо са изнервени, имат странни разбирания, а понякога сякаш се заяждат с нас?! Това са нашите родители, но дали някога и ние ще бъдем като тях?…Нека надникнем в дебрите на отношенията между младите и старите!

Старите родители

Една наболяла тема, която така завладява живота ви, че сякаш сте в лош сън. Тъкмо децата пораснаха и сега имате нови, но уви те са с далеч по-богат опит, а сякаш се превръщат отново в малки деца.

Как да се разбираме с опърничавите родители, как да ги разбираме и къде се крие същността на проблема. За всичко това съветват специалистите в три от най-срещаните въпроси.

Отношенията между младите и старите родители

Ако и на вас се случва в ежедневието да се сблъсквате с опитите да изисквате любов, интелигентно поведение, сигурност, а насреща имате почти деца, то може би трябва да предприемете нова тактика.

Много неща в поведението ни се дължат на прекалено строгите родители. Често децата на такива се оказват тревожни, угрижени, несигурни.

Според психолози поведението на родителя към детето може да нанесе травми в психиката му за цял живот.

Така обясними са понякога и неразбирателствата между порасналите деца и техните вече остарели родители.

Без значение, колко са ни обичали „нашите“, техните грижи, всеотдайност, упреци и стонове са се запечатили дълбоко в съзнанието ни като зрели вече хора. Дори да не сме били деца подложени на психически тормоз, се оказва, че много пораснали хора са запечатили агресия, гняв, омраза в съзнанието си. Таили ги с години от детството.

Виновни ли са родителите

Много пораснали деца намират родителите си толкова виновни, че дори на години не могат да им простят за някой грешки. Така например, ако родителите са се държали прекалено мило, любещо и грижовно, то нищо чудно, че на години ни е трудно да възприемем факта, че животът е низ от фрустрации. Дали реално родителите ни са виновни, че сме такива, че са ни възпитали така или, че имаме такава вина?!

Пораснали ли сме достатъчно

Може би е настъпил момента, в които трябва да се разделим с детските фантазии, да се сбогуваме с представата за приказни неща и да навлезем и по-дълбоко в морето „Живот“.

Време е да приемем родителите си такива, каквито са, защото представата за „идеален родител“ не съществува.

Казано от психологична гледна позиция всеки рано или късно трябва да се откъсне от зависимостта си и да заеме своята част в родословното дърво. Така загърбвайки най-лошото, подхождайки с разбиране към лишенията на по-възрастните и осъзнавайки всичко, което се случва. В най-честите случаи, този процес се свежда до оценка на качествата на нашите родители.

Родителят от другия пол

Според проучвания се казва, че по-лесно възприемаме и си обясняваме поведението на родителя от другия пол, вместо това на нашия.

Да приемем родителите си такива, каквито са, значи да се помирим със самите себе си и да разрешим на любовта да влезе в живота ни.

Само така можем да се избавим от чувството да сме постоянно жертва на инфантилното си поведение. Само така можем да загърбим моменти на игнориране… Само така може да се отърсим от манията, с която, никак не сме за пример, пред собствените си деца.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *