Добрина – дарена, подарена, преподадена

Добродетели

Добрина – дадена или получена, винаги е скъп дар!

На какво учим децата си, кое е правилно и кое не; как да възпитаме детето в ценностите, за да може да израсне и да се развие като индивидуална личност.

Това са малка част от въпросите пред, които се изправя всеки родител, а как самите ние да бъдем по-добри.

Реално добротата се преподава!

Все по-често се случва така, че родителите смятат, че в трудни времена е по-правилно да възпитат малчугана така, че да оцелява в лошата среда, а не толкова да цени заобикалящата го доброта. Така децата губят ценностната система, а труда ни отива на вятъра.

Погрешно е схващането на много от родителите – не възпитават в хуманност и доброта, а в егоизъм и пробивност. Според такива родители техните деца трябва да знаят как да избутват останалите, от началото с лакти, а като пораснат и с други средства. Според тях това е начинът днес да си успешен и пробивен.

До колко са правилни тези схващания и къде се крие разковничето за днешното поколение.

Установено е, че всеки човек с появата си на бял свят е добър генетично или става такъв с подходящото възпитание.

Не малко са и доказателствата и проведените изследвания в тази насока. Дори да нямаме опит с децата, сами можем да забележим как заплаквайки едно бебе в родилното, подтиква и останалите. Макар, че последните са нахранени, облечени и повити, но също ще заплачат.

Учените обясняват това с факта, че у новороденото е заложена способността на емпатия. Тя за възрастните е далечна и чужда.

Емпатията е вид солидарност, доброта, с която се раждаме!

С годините тази способност се размива и все по-усилено се грижим за личните си интереси, забравяйки за останалия свят.

Не са редки и случаите, в които родителите неволно превръщат децата си вместо в лидери в тирани. Това става с едничката им фикс идея, техните отрочета да са най-добри във всичко; да не помагат на другарчето изпаднало в нужда, а да гледат личния интерес; да се борят за оцеляването си, както на улицата, така и в училище и в дома, сред по-големите братя и сестри.

Според психолозите:

Деца, които биват възпитавани в борбеност, възприемат околният свят като враждебен и опасен.

Такива деца, винаги са нащрек, не разбират от приятелски намеци и шегички, дори са готови на побоища при най-малката обида.

Така например дете, което играе в парка с куклата си получава комплимент от друго на същата възраст, за играчката. Вместо да се зарадва и да покаже куклата, момичето е готово да се скара, с мисълта, че искат да му я отнемат.

По сходен начин може да стои въпроса и с децата в училище. Когато едно рисува, а други се гонят около него и неволно блъскат „художника“, още преди да са се извинили, рискуват да бъдат нападнати от агресивното и сърдито дете.

Това са само малка част от ежедневните ситуации, които се срещат сред малките и подрастващи деца израснали без посята нужна доза добрина.

Такива деца живеят с усещане, че светът е враждебно настроен към тях, постоянно са унили и угрижени, склонни са да развият фобии и неврози. Тези деца се адаптират трудно и сред колектив. Наред с това са винаги готови да отговорят дръзко, ако някой накърни интересите им.

За разлика от споменатата група деца, добронамерените деца са уравновесени. Те намират лесно общ език с околните, контактуват спокойно. Добротата заложена в тях оказва благоприятна почва на здравето им като по-големи.

Доказано е, че дружелюбните личности живеят много по-дълго, те са лъчезарни и открити хора. Ето, защо това трябва да е мотивът на всеки родител да предава, възпитава и преподава доброта.

Промяната към добро може да започне от самия родител!

Хуманността е идеален вариант, но ако вие самите като родители не сте такива, то промяната трябва да стартира от вас самите.

Натоварени в ежедневието, родителите често изпускат напрежението в дома. Те командват, нареждат, заплашват, а в изблик на гняв са склонни, дори да посегнат или да счупят. Тази анти добрина се отразява и върху децата.

Всичко това учи към агресия. Това насажда у детето представа, че всичко в живота се постига със сила, а не с търпимост и доброта.

Децата вярват повече на дела, а не на думи!

Ето, защо от значение е родителя да внимава, какво говори. Важно е да мери жестовете, интонацията, емоциите си. Умението да се контролира. Това е само една от стъпките към добротата.

Известният педагог Макаренко, казва, че:

“Възпитанието на детето се свежда до низ от детайли, които ежедневно извършваме!”

Така например ние възпитаваме детето в доброта не само, когато сме покрай него, а дори когато отсъстваме. Начинът, по който избираме дрехите, начинът, по който говорим с приятели, с колеги, с хората на улицата, начинът, по който се смеем, четем вестник и т.н. Всеки един наш жест, учи децата ни на доброта. Така важи правилото и обратното. Защото те са като попивателна хартия и възприемат всичко от заобикалящата среда.

На децата могат да се внушават антихуманни порядки, дори, когато родителите са приятелски и ласкателно настроени към тях.

Детето не възприема за дълго добрината и милите наречия, с които се обръщате към него, но дълго ще помни скандала между двамата родители, които са си скубали косите и са си говорили на висок тон. След време, това поведение ще бъде неговото поведение в живота.

В семействата, където цари приятелска атмосфера, детето няма да има нужда от показност на добрина, защото то ще е заобиколено от нея. Доброта и човечност в общуването ще са стилът и на детето отгледано именно в такава среда.

Ето да вземем на пример народните приказки, легенди, игри. В тях лесно се откроява добрият от лошият герой. За разлика от настоящите компютърни игри, където се виждат две и повече странни същества, където трудно може да се различи, кой е добрият се бият. Това поражда агресия у децата и наслагва негативни и объркани усещания.

Установено е, че дори и игра, в която героят спасява и освобождава някой, се отчита от мозъка на детето като вид борбеност, гняв и агресия.

И тук е мястото да споменем, че за да посеем добрината в децата си трябва да насочим усилията си към не едно и две дела.

Добрината се предава, преподава и дарява ежедневно, а за да съществува тя и в нашите деца, трябва първо да я посеем в домовете си.

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *