Кой не е чувал легендата за Орфей и Евридика? И все пак, ако има такива или детайлите ви се губят във времето, предлагаме ви да си я припомните.
Любовната история между двата митологични персонажа – Орфей и Евридика, впечатлява, както боговете, така и земляните. Това е изобразяването на изгубената любов, която след това е намерена, за да бъде изгубена за втори път.
Какво разказва легендата за Орфей и Евридика
Орфей (на гръцки: Ορφεύς – Орфей) е герой от гръцката митология, син на тракийския цар Еаг и музата Калиопа. Според Пиндар Орфей е син на великия Аполон, богът на деня, на светлината и изкуствата, покровител на поезията и музиката. Майка му е сладката Калиопа, музата на музиката, танците и красноречието. Баща му, бог Хелиос-Аполон, му подарява лирата, инструмент, създаден от гениалния Хермес.
Орфей се смята за най-изтъкнатия певец на химни в древна Елада, известен със силата да очарова всеки с майсторството си. Перфектен певец, персонажът се превърна с времето в архетип на артиста.
При раждането си Калиопа слага три капки роса на езика му и го дарява с дарбата да съчинява прекрасни стихове, а баща му в подходящия момент му дава омагьосана лира, направена от самия Хефест. Това е лира, в чиито звуци, дори боговете на Олимп намирали избраната наслада. Това била музиката, на която сладките нимфи си тананикали.
Музиката му очаровала всяко същество, дори скалите се раздвижвали от пеенето му. Затова не е изненадващо, че Орфей е бил от голяма помощ на аргонавтите, в чиято експедиция е участвал, успокоявайки бурното море благодарение на силата да овладява стихиите на природата, чрез своето изкуство.
Според историографа Диодор не песента, а горещата молитва му донесла избавление. В по-старите версии Орфей е вербуван от аргонавтите, за да покрие примамките на сирените със собствената си песен.
След като се разделил с партньорите на Язон, Орфей се влюбил в красивата нимфа Евридика, в чиито очи, дни и нощи се отразявало щастие. Така и се оженил за нея. За съжаление, тази прекрасна любовна история бела краткотрайна.
Евридика и Орфей
Има две версии за смъртта на нимфата. Едната е в резултат ухапване от отровна змия. Според Вергилий Евридика била влюбена в Аристей. Аристей, гръцкият бог на земята и земеделието, бил привлечен от красотата на нимфата и започнал да я следва. Докато бягала от бога, Евридика стъпила в гнездо от отровни змии и била ухапана, умирайки малко след това. Овидий разказва, че нещастието и смъртта на Евридика настъпили, докато нимфата брала цветя със сестрите си, наядите.
Съкрушен от болка, Орфей молил боговете за помощ, за да върне любимата си, но небето мълчало. Тогава Орфей решил сам да отиде в страната на сенките и след няколко приключения, преодолявайки всички препятствия по пътя с омагьосаната си лира. Така той пристига, пред страховития Хадес. Самият той, омагьосан от красотата на музиката и текстовете му, се оставя да бъде опиянен и обещава да остави Евридика да го последва в света на живите, с единственото условие той, Орфей, да върви пред нея и да не се обръща назад по Евридика, докато не напуснат света на сенките. Близо до изхода Орфей се страхувал, че Евридика може да се е изгубила и обръща глава, но всичко, което вижда е как любимата му, с протегнати към него ръце, се плъзга обратно в Ада. В нетърпението си Орфей забравил, че и двамата трябва да са в горния свят и в момента, в който пристъпил в горния свят, се обърнал към нея, за да я види. Евридика изчезнала за втори път, този път завинаги!
Какво разказва още легендата за Орфей и Евридика
Въпреки молитвите на героя, който останал дълго време (при Вергилий седем месеца, при Овидий седем дни) край река Стикс, примамвайки всички диви животни с лирата си, Хадес не освободил Евридика.
Обратно на земята, Орфей вече не искал нищо друго. Той се скитал тъжен и унил, единствената му утеха била в музиката и поезията. Той вече не иска да обича нито една жена, оставайки верен на любимата си дори отвъд смъртта.
Жриците на Бакхус го изкушавала напразно. Той останал непреклонен. Яростни, отмъстителни и опиянени от вино, те го убили. Но Орфей приел смъртта със спокойствие, защото само така можел да срещне отново своята любима.
Легендите разказват за смъртта на Орфей по различен начин
Някои версии споменават, че след окончателното изчезване на Евридика, Орфей сам посегнал на живота си. Други версии казват, че той е бил ударен от мълния, като наказание за разкриването на тайните на отвъдния свят на нечестивите.
Според най-известните истории Орфей се оттеглил, след загубата на жена си в планините на Тракия и никога повече не искал да види жена.
Още една легенда гласи, че сам и наскърбен до края на живота си, Орфей намерил края на дните си в родните си земи. Там бил разкъсан на парчета от менадите, тракийските жрици на Дионис. Те му били ядосани, че не участва в техния оргиастичен култ.
Любопитен факт:
След смъртта му музите на Аполон поставят лирата на Орфей в небето, където я виждаме и ние.
Това е: Съзвездието на лирата, което ни напомня за една от най-красивите истории за вечна любов, прекарана на небето или на земята.
Според Овидий главата и лирата му били хвърлени в река Хебрус и отнесени по Егейско море до брега на остров Лесбос. Там главата щяла да бъде погълната от дракон, накрая вкаменен от Аполон. И предвид това, че главата му не спряла да пее, там се издигнал оракул. По този начин островът се превърнал в люлка на лирическата поезия. Лирата обаче е издигната от олимпийските богове на небето, където образува едноименното съзвездие.
В заключение:
Любовта на Орфей към Евридика означава границата, до която може да достигне предаността в брака и съществуването на любов отвъд смъртта.
Още легенди четете в статията: Мартеницата и легендите за нея.