Днес ще ви разкажа една моя лична история, тя е свързана с въпроса за това: как да преживеем загубата на любимо Създание …
… Навън вали… днес и времето плаче с мен, с душата ми… Днес се навършват 7 месеца, откакто Нанситко не е физически на този свят … и до мен в прегръдките ми …
Небето плаче – как да преживеем загубата на любимо Създание
... Навън вали и в душата ми буря се разяри… Как да спря сълзите пак, като цял лиген изплаках за час от тях …“
Ако тези чувства и усещания са ви до болка познати, то приветствам ви с : „Добре дошли“ в настоящата тема!
Неслучайно написах в заглавието на статията „любимо Създание“. Защото след като си живял, преминал през това с всички чувства, цялата болка от случилото се, не можеш да се сбогуваш със скъпото на сърцето си Създание (без значение, дали е човек, домашен любимец или друга твоя страст), която никога няма да можеш да усещаш, докосваш, чувстваш, както си усещал до сега…
Как да преживеем загубата на любимо Създание
Психотерапевтът Хорхе Букай в книгата си „Пътят на сълзите“, посветена на преживяването на скръбта от загубата, има история, която много ме резонира. За пътници, които се возили наблизо в съседни колички и, събуждайки се, един от тях установил, че спътникът му е изчезнал. Пътищата им се разделили и никога повече нямало да се срещнат. Колкото и да е болезнено да го осъзнаеш, това е истина!
Самотата е една от даденостите на живота ни!
Идваме на този свят сами и след години, дори умирайки в леглото си, заобиколени от любящи деца и внуци, пак си тръгваме сами.
Любими, роднини, деца, приятели – те сякаш ни обгръщат като съзвездие, формират опората и смисъла на живота. Но идва моментът, когато някой си тръгва. Баба и дядо, родители, любим човек. Те вече няма да могат да бъдат наоколо, няма да могат да се усмихват с характерната си усмивка, да ни събуждат сутрин с неочаквано обаждане. Но все пак и колкото, и да е трудно да го изрека: „животът продължава“…
Тоест, вашият вагон продължава пътя си и колкото и да гледате навън, да се взирате в далечината или отминаващите дървета, постройки, хоризонти… наблизо няма познат силует! И все пак – Животът за Вас продължава!
В тази статия бих искала да повдигна темата, как да продължите живота си след загубата на любимо Създание. За някои това може да е любим мъж, сестра, майка, приятел, за други любовник, платоническа любов, приятел, който по една или друга причина е трябвало да скъса връзката с вас, за трети, просто, човек подал ръка в точния и най-важен момент, но после изчезнал като дим, сянка в мрака…., за мен това е домашен любимец, който обичах и ще обичам повече от самата себе си (дори с ръка на сърцето, признавам, обичах повече от всички любими хора, около себе си в последните 5 години и 8 месеца и 10 дни). Защо ли, защото само, той беше моята душа, той ме разбираше, той сякаш четеше мислите ми и беше моят Деймън!
Както и да е! И във всеки случай:
Изправен пред загубата, Човек губи подкрепа, става уязвим!!!
Обичайният ход на нещата се срива и трябва да свикнете с новите обстоятелства. Бих искала, тази статия да ви помогне да разберете чувствата си и да намерите ресурс в себе си, за да изплувате от непосилната скръб. А тя, повярвайте ми, за никой от нас не е малка…
Винаги има мигове от ежедневието, паметни дати, сънища, спомени, които постоянно изплуват. И, знаете ли, кое е най-гадното… Колкото по-свързан си бил с това Създание, толкова по-трудно е „да смелиш информацията, че него вече го няма“.., че физически не е до теб, отдавайки всичко, на което е способен за твоето благоволение.
Дори, казвайки си, че физически не е до теб, за да ти покаже любовта си, макар, че повярвайте ми, Той/Тя/То, е там и ежедневно ви я показва… Ще попитате как?…, казвам ви, чрез знаци! Аз постоянно ги долавям и в друга тема ще ви разкажа повече за това! Нека сега насочим вниманието към етапите на скръб:
ЕТАПИ НА СКРЪБ
За да разберете онези емоции, които или избухват с поток от обвинения към всички и всичко, или са „замразени, някъде дълбоко във вас самите и само чакат момент да ескалират“ е необходимо да спрете на етапите на преживяване на скръб.
Шок/изтръпване
Той действа като защита на нашата психика. За да не загуби човек собствената си цялост, да не се срине сам. Този етап не трае дълго: от минути до няколко дни. Към този момент все още няма разбиране и осъзнаване на случилото се.
Отрицание: „Не вярвам“, „Не мога да повярвам“, „Не може да бъде“, тези фрази могат да характеризират този етап. Пълно отхвърляне на случилото се. Подсъзнателно човек може дори да се надява, че сега ще се събуди и всичко ще бъде, както преди. В същото време човек може да вкара себе си в състояние да не иска да става от леглото, да стои с мръсната коса дни и седмица наред, да бъде с омачкана и миризлива вече пижама, да яде замразени храни. Или, напротив, активно да се занимавайте с работа, проекти, преструвайки се, че нищо не се е случило.
Хаос и отчаяние
Именно на този етап депресията „покорява“! Не искате да живеете, виждате и общувате с никого. Всичко губи смисъл и самото ставане от леглото сутрин е супер трудна задача. В главата ви се въртят въпроси от типа: „Но защо? Какъв е смисълът?“…
Преструктуриране на живота
Тук започва адаптирането към новите реалности. Това или онова, никога повече няма да бъде същото. Започвате да живеете с мисълта, без да очаквате, че вратата ще се отвори и той/тя/то ще влезе/ще се появи/ще изрече някакъв звук, специален поздрав… Нещо ще е както преди… Няма да е! Събудете се!!!
Уви… Налага се, и започвате отново да се радвате на прости неща и не се връщате с мисли „Какво би станало, ако …“.
Тези етапи могат да бъдат смесени, но най-важното е да разберете, че каквито и чувства да изпитвате след загубата, не трябва да се страхувате от тях и да се обвинявате за „не успях… Защо не постъпих… Как щеше да е, ако…“ …. Просто емоции, чиито отговори може още дълго да откривате в сънищата си, но не й в реалността!
НУЖДАТА ОТ ПРИЕМАНЕ
След като научихме, че най-близкият, най-скъпият човек/създание/любов го няма, за всеки от нас това, което се случва, изглежда непоносимо и нереално.
И това е абсолютно нормална реакция – да скърбиш!
Истерия, ступор, шок, паника, непрестанни сълзи – всяка ваша реакция има място и не трябва да се упреквате, че не можете да се сдържите. Загубата винаги причинява страдание, болка, дори отчаяние и това е нормално.
Скръбта, причинена от смъртта на любимо създание, трябва да се преживее. А това отнема време и възможности за отговор. Не се сдържайте с ответни отговори от типа на: „защото съм силен“!
В крайна сметка: „ако стъпите на гърлото на чувствата си, скриете скръбта в далечния ъгъл на душата си, тя все още може да пробие. Рано или късно!“
Болката умее да ескалира
Ооо, да! Повярвайте ми! Тя ще ескалира! Точно в десетката и дори десетилетия по-късно, когато човек при най-малкия спомен за някого/нея, не може да сдържи сълзите си…
Това е признак на неизживяна скръб!
Трагедията е загнездена някъде вътре у Вас и това е защото, не я пуснахте да излезе навън.
Може дори да се ядосате. И това, също е добре!
„Защо си тръгнах, оставяйки Те сам/а тук? Защо не постъпих така или друго яче….“
Въпроси винаги ще бушуват в съзнанието ви, денем и нощем, в реалността и в сънищата. От опит ви го казвам!…
КАК ДА ПРЕЖИВЕЕМ ЗАГУБАТА НА ЛЮБИМО СЪЗДАНИЕ …
Всеки от нас има своя собствена съдба. Някой въплъщават тези чувства в творчеството си. Други пишат писма, които никога няма да бъдат доставени!
Трети говорят със снимка или вещи, останали след него/нея…
… Но идва момент, в който трябва да се сбогувате и да пуснете Това… И този момент, съвсем не означава да предадете или да забравите! Така е, така трябва да бъде!
В края на краищата вие все още имате своя живот, вашите задачи, свой нереализиран потенциал. Не знам, може би имате деца, които се нуждаят от вас. Може би сте предопределени да напишете прекрасна книга. Никой не знае, каква е съдбата ви, както и вие самите.
И да пресечете пътя си поради загубата, не си струва!
„Повярвайте, аз имам Вашата болка в душата си, и за да седна да пиша това, ми коства усилия и безкрайна тъга и Всеотдайна, вечна Любов!… За вас аз сега пиша тези слова!“
Само времето… Само то – казват лекува!
Просто си дайте време. Не правете бързи заключения. Необходима е поне година, за да преодолеете мъката. Ето защо церемонията по едно погребение и сбогуването с починало създание е толкова важна. Подготовка за погребение, отбелязваните месеци, несбъднати рождени дни, събуждането, 40 дни, година, тези „крайъгълни камъни“ помагат да се отбележи, колко време е минало…
„Да, те натъжават и карат сърцето да кърви, но повярвайте ми, помагат, да покажете на двете измерения, че сте в пълна кондиция да уважавате и цените загубеното и да сте достатъчно релевантни към настоящето!“
Отговорете и се включете
Когато има определена схема на действие е по-лесно да се ориентирате! Това е като вид рамка, която ограничава действията, за да не се объркате в ситуация, за която е просто невъзможно да се подготвите.
ДА МОЖЕШ ДА ПУСНЕШ И ДА ПРОДЪЛЖИШ НАПРЕД
Още веднъж повтарям: да спреш да скърбиш за починало любимо създание, не означава да го забравиш или да го предадеш!!!
„Никой няма да заеме мястото на това земно Същество в сърцето ти! НИКОЙ!
Аз го изпитвам, знам го, усещам го и знам, че при всеки страдащ в момента е така!“
Никой няма да изтрие миналото, което сте имали. Миговете прекарани заедно, както положителни така и трудни… както и никой не може да заличи, като с гумичка илюстрация на пускането, колкото и да ви се иска да забравите последните тежки моменти … (това е само за тези, които са го изпитали и знаят и са се борили до сетния дъха за любимото си!!!)…
Тук:
„… искам да си припомня един епизод от научнофантастичния сериал Black Mirror: за това как една жена, загубила съпруга си, поръча негов клонинг в компания, която създава копия на човешки роботи. Личността на съпруга, която му „записват“ е пресъздадена от страницата му в социалната мрежа, съобщения и телефонни разговори. И ако в началото жената се радваше, че отново е намерила съпруга си, много бързо осъзнава, че този робот-клонинг не може да го замени.“ – Това е метафора за това, че не трябва да се опитваме изкуствено да върнем това, което не е по силите ни!
ОСТАНЕТЕ СЕБЕ СИ
Нямаше начин да не добавя тази точка! Защо ли? Защото много често смъртта на любимото Създание коренно променя всичко, което е било изградено в продължение на много години. Така че:
„Джаки Кенеди, която беше икона на стил, гордостта на нацията, примерна жена, след убийството на съпруга си, не можала да задържи бара. Бракът й с милиардера Аристотел Онасис, опитите й да стане видна фигура във филантропията вече бяха на друго ниво. Джаки вече не можела да възвърне предишното си възхищение към другите. Нейният най-добър час приключил в онзи съдбоносен ден на убийството на Кенеди.“
Избрах този пример, за да ви накарам да разберете, че животът е процес, който изисква от нас непрекъснато израстване. Преживявайки мъката от загубата. Трябва да продължите напред, да потърсите нови значения и цели, така че в напреднала възраст да не си спомняте, колко хубаво беше „преди“ и
„как целият ви живот спря след смъртта на любимото Създание. Малко вероятно е той да иска да знае, че сте спрели да живеете в момента, в който той/тя/то е изчезнал/а/о“.
Вдъхновение нека ви даде и примерът от Титаник, когато Роуз в края на филма разказва, колко ярко и незабравимо е живяла живота си и всичко това благодарение на любовта си към Джак. Нека припомня:
„Тя изживяла живота си така, че той да можеше да се гордее с нея. Нека си спомним кадри от филма: „Тя е летяла със самолет, яздела е коне, създала е щастливо семейство.. И умиряла от дълбока старост в постелите на топлото си легло“.
Нека Музата на Вашата Безкрайна Любов, която в момента не е до Вас, но е означавала много или „ВСИЧКО“ за вас. Нека Той/Тя/То да бъде ваш ресурс и невидима подкрепа!!!
Източник на вдъхновение: Нанситко
Източник на снимки: shutterstock (позволих си да не добавям лични снимки, за което предварително се извинявам)
Източник на идеи: ivetta.ua
В памет на: Моя Единствен, Незаменим и Любим Нанси-Манси, 23.06.2022 г.