Знаете ли, какво се случва с човешкия мозък при дефицит на сън?
През всичките тези векове на изследвания, технологично развитие и т.н., просветените умове не успяха да разгадаят мистериите на човешкия мозък. Въпреки това, последните изследвания откриха, какво се случва с човешкия мозък, ако останем будни след полунощ.
Тайната на човешкия мозък и еволюцията на изследванията върху него
Човешкият мозък това е една от най-сложните и завладяващи структури във Вселената. С над 86 милиарда неврони и невъобразими връзки, тази малка маса тъкан държи ключа към разбирането на човешкото мислене, емоции и поведение.
През вековете, изследвания на човешкия мозък са се развили, превръщайки се от прости спекулации в истински революционни научни открития. В древността мозъкът е бил разглеждан от много култури като вторичен орган.
Например древните гърци, особено Аристотел, вярвали, че сърцето е център на интелигентността, а мозъкът е само „охладител” на кръв. Изследователи като Хипократ и Гален обаче постепенно започват да наблюдават връзката между мозъка и когнитивните функции.
През XVII век Рене Декарт въвежда идеята за дуализъм, отделяйки ума от тялото, но също така подчертава значението на епифизната жлеза за контролиране на когнитивните функции.
Прочетете също темата: Какво е душата? Може да ви представлява интерес или да даде отговори на редица други въпроси.
Двадесети век носи експлозия от открития
С напредването на изследователските технологии и методи, през 19 век са открити специфични области на мозъка, които отговарят за езика и неговата обработка. Те са открития на учени като Пол Брока и Карл Вернике.
Какво се случва с човешкия мозък, ако останем будни след полунощ. Това е новото откритие, направено от учени
Двадесети век донесъл експлозия от открития, заедно със съвременните техники за изобразяване, като ЕЕГ и по-късен функционален ЯМР, което позволило изучаване на човешкия мозък в реално време.
По този начин по-добре разбираме как мозъкът контролира всеки аспект от нашия живот, от паметта до емоциите.
В момента изследванията на мозъка продължават да изследват мистериите на тази сложна структура. Всички те обръщат внимание на области като когнитивна невронаука и изкуствен интелект, като отварят нови хоризонти.
И така, въпреки че сме предприели важни стъпки, много аспекти остават неизвестни. Мозъкът продължава да бъде една от най-големите мистерии на биологията.
Така изследователите са научили, какво се случва с човешкия мозък, ако останем будни след полунощ!
Много доказателства предполагат, че човешкият мозък работи различно, ако е буден през нощта. След полунощ негативните емоции са склонни да привличат повече вниманието ни от положителните. Така нощем опасните идеи стават по-привлекателни и задръжките изчезват.
Някои изследователи смятат, че този човешки циркаден ритъм е силно засегнат в тези критични промени на функциите. Това е подчертано в документ от 2022 г., обобщаващ доказателства за това как мозъчните системи работят различно по тъмно.
Тяхната хипотеза, наречена „Умът след полунощ” предполага, че човешкото тяло и човешкият ум следват естествен цикъл на 24-часова дейност, който влияе върху нашите емоции и поведение.
Накратко, в определени моменти сме склонни да чувстваме и действаме по определени начини. През деня например молекулните нива и мозъчната активност са адаптирани към будното състояние. Докато през нощта обичайното ни поведение е да спим.
Новото откритие, направено от учени за човешкия мозък
Учените заявиха, че от еволюционна гледна точка това разбира се, има смисъл. Хората са много по-ефективни при лов през деня и, докато нощта е прекрасна за почивка, хората някога са били изложени на по-висок риск да бъдат ловувани.
Новото откритие, направено от учени за това – ако останем будни след полунощ:
Според изследователите, вниманието на човешкия мозък да се справят с този повишен риск до отрицателни стимули е необичайно висока през нощта. Въпреки, че веднъж можело да ни помогне да преминем към невидими заплахи, тази хиперконцентрация върху негативните аспекти може да подхрани променена система за възнаграждение. Последното от типа на мотивация, което прави човека особено предразположен към рисково поведение. Това показва проучване, направено от преди две години.
„Добавете загубата или липсата на сън към уравнението и това състояние на съзнание става само по-проблематично.
Има милиони хора, които са будни посред нощ и има доста добри доказателства, че мозъкът им не работи толкова добре, колкото през деня.
Моето правно основание е да се анализират повече изследвания, за да се анализира въпросът за тяхното здраве и безопасност, както и това на други.” – така заявява неврологът от Харвардския университет Елизабет Клерман през 2022 г., когато проучването било публикувано.
Друго проучване, проведено през 2020 г. То заключава, че нощният часовник е фактор на риска от самоубийство, „Това е възможно, когато не се подравняват циркадните ритми”.
„Самоубийството, дотогава немислимо се появява като бягство от самотата и болката, и преди да разгледа разходите за самоубийство, студентът е придобил средствата и е готов да действа в момент, когато никой не е буден да го спре”, обяснява авторите на хипотезата „Умът след полунощ”.
Какво се случва с човешкия мозък при дефицит на сън
Незаконните или опасни вещества също се консумират от повечето хора през нощта. През 2020 г. изследванията в център за наркотици, контролиран от наркотици в Бразилия, разкрива 4,7 пъти по-висок риск от предозиране с опиоиди през нощта.
До какво още води дефицит на съня
Някои от тези поведения могат да бъдат обяснени с дефицит на съня. Такива намират обяснения и в прикритието на тъмнината, но вероятно са поставени на риск и нощните неврологични промени.
Изследователи като Елизабет Клерман и нейните колеги смятат, че тези фактори трябва да бъдат допълнително проучени. Само така може да се гарантира, че тезите защитават най-изложените на риска да се събудят през нощта.
Към днешна дата авторите са заявили, че нито едно проучване не е проучило, как лишаване от сън на циркадната синхронизация влияе, върху обработката за наградите на човек. По този начин не е известно как служителите, които работят на смени, като пилоти или лекари, се справят с необичайната си рутинна работа.