Тимур и неговата команда е филм от 1940 г. Това е съветски детски приключенски игрален филм, заснет в студио „Союздитфильм“ през 1940 г. от режисьора Александър Розумни по оригиналния сценарий на Аркадий Гайдар.
Сюжетът на филма Тимур и неговата команда
Момичето Женя, дъщеря на подполковник Александров, идва на село заедно с по-голямата си сестра Олга. Тук тя среща пионера Тимур, командир на местна група пионери, които помагат на хората, особено на възрастните хора и семействата на войници от Червената армия. Те понякога цепят дърва за огрев, понякога събират вода от кладенеца и носят, понякога намират изчезнала коза.
Слушайки разговорите на съседите, Олга, приема Тимур за хулиган и забранява на по-малката си сестра да общува с него, въпреки че той и неговият малък екип се борят с истински хулигани. Сред лошите се нареждат „вождът“ Квакин, Фигура и тяхната компания, която извършва нощни набези в градините на жителите на летни вили…
Как се развива действието в Тимур и неговата команда
В края на филма Тимур извършва много важно действие. За да даде възможност на Женя, която закъснява за влака поради недоразумение, да види баща си, поне за няколко минути, преди да тръгне за фронта, той открадва мотоциклета на чичо си и откарва Женя в Москва с него.
Тимур е наясно с всички възможни негативни последици за него от тази стъпка. Ако бъде спрян от пътна инспекция по пътя, за непълнолетен, който няма права, случаят нямало да се приключи само с предупреждение или дори глоба. Тимур можел да бъде изключен от пионерите или дори от училище. И той прекрасно разбирал това. Но, когато човек е в беда, младият герой „не може иначе“!
В резултат на това Олга най-накрая разбира, кой всъщност е Тимур и обяснява всичко на чичо си. Той, от своя страна е готов да изпрати племенника си при майка му. Филмът завършва с това, че чичото на Гараев го изпраща в армията.
Тук: Гледайте най-добрите филми и сериали онлайн с отлично качество!
Интересни факти около Тимур и неговата команда
Сценарият на филма е написан от Аркадий Гайдар в края на 1939 г. – началото на 1940 г., преди създаването на едноименния роман Тимур и неговата команда. Главните герои – Тимур и Женя – са кръстени на сина на автора от първия брак и осиновената дъщеря от втория му брак;
Снимките на филма се провеждат
Снимките се провеждат в района на Барбошина поляна в Куйбишев, сега територията Самара. Зоя Романюк, участник в снимките, си спомня: „Беше 1938 г. Бяхме на 11-12 години. Живеехме в дом за деца № 1 на 2-ра линия (така се казваше нашата улица) на поляната Барбошиня, на брега на Волга. Там бяха разположени летни детски градини и пионерски лагери. Веднъж ни събраха в игралната зала-библиотека и ни попитаха: кой иска да играе във филм? Осем мъже вдигнаха ръце, аз също. Филмът не беше заснет веднага: киноманите идваха тук две лета подред. В допълнение към самарските ученици от сиропиталището, на снимките бяха взети испански деца. Тогава живееха в почивен дом „Коминтерн“.
На снимачната площадка ни закараха с параход, защото беше през река Волга. Някои са заснети тук, в Студеното дере. Ние, куйбишевските пионери, снимахме с маски. Но успяха да се запознаят с актьорите от Москва и не беше лошо. И въпреки, че бяха от столицата, не отказаха да се качат с нас за ябълки в близкия санаториум Водопянова. С нас се играеше умело волейбол и футбол. Трябваше да говоря повече с Катя Деревщикова (тя играеше главната роля на Женя). Един ден си прекарахме страхотно благодарение на това приятелство. По време на почивка в снимките решихме да преплуваме във Волга. И я повлякоха със себе си. На това място реката беше много широка, бяхме свикнали с такова плуване, но Катя едва ли. Не се знае как щеше да свърши всичко за нея, ако насред реката не ни беше качила моторната лодка с режисьора. В сиропиталището бяхме наказани за това приключение.
Заснемането се проведе и в Нахабино близо до Москва, където първите съветски ракети ГИРД-9 и ГИРД-10 бяха изстреляни от полигона през 1933 г.
Оригиналното заглавие на филма е „Дънкан и неговият екип“
Цитат от литературния критик Мариета Чудакова: „Дънкан“ е фамилното име на героя и само така се казва той, а не Володя. <…> Дънкан е името на много шотландски крале, за руския културен контекст, на първо място, това е името на героя от трагедията на Шекспир „Макбет“; зад него е историческа личност, крал Дънкан I, спечелил, според легендата, любовта на своите поданици със своята енергия и справедливост. <…> През пролетта на 1940 г., по време на работата по филма на още незавършената история, името „Дънкан“ било отхвърлено. Комитетът по кинематография изрази изненада, след като правилно е разбрал стремежа на автора да излезе отвъд ограденото съветско пространство:
„Добро съветско момче. Пионер. Измислих такава полезна игра и изведнъж – „Дънкан“
Ние се съветвахме с нашите другари тук – трябва да промените името си“ (Б. С. Камов. „Типична биография: Аркадий Гайдар“). Авторът трудно се разделил с важно за него име и не можал да измисли равностоен заместник; изведнъж му просветнало за – Тимур, името на сина… Въпреки че В. А. Розумни (син на режисьора) вярвал, че „Тимур и неговата команда“ стават филм само в резултат на заплашителен призив от Комитета по кинематография, който предложи след сключването на пакта Молотов-Рибентроп да премахне „Дънкан“ от надписите като намек за нещо английско. И така, филмът е кръстен в чест на Тимур – син на Фрунзе, по настояване на самия Гайдар“.
За ролята на Тимур се пробвали:
Борис Рунге, Юрий Яковлев и дори синът на Аркадий Гайдар Тимур. В резултат на това те взели Ливий Щипачев, син на известния поет Степан Щипачев.
През 1942 г. излиза продължението на филма „Клетвата на Тимур“ на режисьора Лев Кулешов (по сценарий на Аркадий Гайдар) със същия актьорски състав (с изключение на Гейка, която се играе от Саша Путко).
Във филма Тимур използва L-300, първият съветски сериен мотоциклет. Произвежда се в Ленинград от 1930 до 1939 г. , първо в завода „Промет“ на треста „Тремасс“ (до 1933 г. ). После и в завода „Червони Жовтен“ (от 1933 до 1939 г. ). Това е най-масовият и най-дълготрайният предвоенен съветски мотоциклет на поточната линия.
В книгата, в сцената, Георги Гараев „в униформа на капитан от танкови войски“, докато във филма, той носи бутониерите на военен техник от 1-ви ранг, което съответства на ранга на старши лейтенант. В книгата полковник Александров с думите „В меко!“ седи на брониран влак, във филма – на колесна бронирана кола начело на танкова колона.
Единственото обръщение във филма към зрителя (изпълнителят на ролята на Женя гледа директно в камерата), изглежда странно и предизвикателно в контекста на времето. Женя буквално казва следното: „Така е, за нищо и хората изчезват“.
Разгледайте и списъка с: Филми на ужасите, базирани на реални събития!
Режисьорът на филма споделя:
Режисьорът Александър Розумни пише в мемоарите си следното: „…цялото по-нататъшно развитие на движението на Тимуридите не е било предвидено. Всички ние, освен може би Аркадий Гайдар. Когато най-накрая монтирахме филма във възможно най-кратки срокове. Така, само три дни, за което получихме титлата Стаханов на студиото. Тогава го показахме на сценариста, той каза с мека, детска усмивка, характерна само за него: „Това е само началото! Ако момчетата не играят с Тимур, ако не видим неговите последователи в нашите дворове, смятайте, че всичко е загубено!“
Борис Ясен, който играе Мишка Квакин, загива на фронта, през 1943 г.
Източник на снимка: GOOGLE IMAGE