Въпросът, има ли живот на Марс е доста интересен за повечето от нас.
Истината е, че рядко се интересуваме от Марс, или постиженията на астрономията, астрофизиката и други науки, които са еднакво далеч от нашето ежедневие.
Това да видиш растения или животни от друга планета е страхотно! Уви, Луната в това отношение не оправдава надеждите ни.
Съществува ли живот на Марс
От училище знаем, че на спътника на Земята няма атмосфера, което означава, че произходът и развитието на живот, там са невъзможни. На Марс, обаче има атмосфера, макар и слаба и разредена. И така се прокрадва въпросът – има ли живот там?
Вижте още по темата: Какво знаем за Марс
В сравнение със Земята, Марс е малък
Масата му е само 11% от земната. Наред с това получава много по-малко слънчева светлина, така че температурата на повърхността на планетата не е много комфортна: от -70 ° C до -170 ° C. Това забележимо намалява възможността да съществува там живот. И все пак, по последни проучвания на биолози става ясно, че живите същества понякога се адаптират към най-невероятните условия на околната среда.
Така, например са открити бактерии в отвора на вулкана при температури близки до + 100 ° C, а също така и в ледовете на Антарктида, където цари почти вечен студ – около -60 ° C. Ето, защо и не е изненадващо за никой, че съществуването на живи същества на Марс може да е възможно.
Откриването на живи същества на Марс
Е, или поне техните следи е задача, поставена преди изстрелването на всяка изследователска станция, слязла на повърхността на червената планета.
Благодарение на тези изследвания, днес е установено, че едно от основните условия за съществуването на живота – наличието на вода – е било там. Данните сочат, че това е така от много дълго време, преди около 3,5 милиарда години. Следи от него могат да бъдат намерени и сега. На някои места се наблюдават, дори замръзнали ледени образувания по повърхността. Сега е трудно да се каже, дали Марс е загубил вода в резултат на гигантска катастрофа – например, сблъсък с голям астероид или е поради други причини.
Днес със сигурност знаем, че повърхността на Марс е покрита с камъни, пясък и прах
Това са и пейзажите, които могат да се видят на снимките, изпратени от американския марсоход Curiosity. Той кацнал върху почвата на червената планета през август 2012 г. и оттогава е изминал дълъг път, доказателство, за което са многото изпратени снимки и резултати от почвени анализи.
Понякога, сред тези фотографии се виждат предмети, които с малко въображение, могат да бъдат объркани с живите същества или техните останки.
Снимки, направени в кратера Гусев
Такива изображения предизвикали продължителни дискусии. На тях се виждат три обекта, които приличат на черепите на животни, най-вероятно – гущери. И през януари 2014 г. светът бил шокиран от видео от Марс, на което апаратът на Curiosity записва нещо много подобно на полет на НЛО над повърхността на планетата. Що се отнася до пряката информация за съществуването на живот на Марс, те все още не са достъпни. Експедицията „Любопитство“ или не открива нищо подобно, или тези данни не се оповестяват публично поради някаква причина. Независимо от това, метеорит, открит в Антарктида през 1996 г., свидетелства, че има следи от него на повърхността на Марс.
Според изследванията, това парче скала е избито от скалната маса на планетата, преди около 16 милиона години в резултат на въздействието на огромен метеорит. Силата на удара била такава, че парче камък отлетяло към съседната Земя и паднало на повърхността.
Изследвания с електронен микроскоп и лазерен масспектрограф
Такива убедително доказали наличието на органични остатъци на повърхността му, които се образуват само в резултат на жизнената дейност на микроорганизмите.
Така се оказва, че е напълно възможно животът на Марс да е съществувал и преди. Възможно е, също така някои живи същества да са успели да оцелеят и до днес. Това предполага се е случило, криейки се в дълбоки процепи или пещери в планетарната кора. Тази хипотеза, обаче могат да се потвърдят или опровергаят само от човешка експедиция до Марс. Напълно възможно е обаче, след няколко години да е възможно да се изгради по-усъвършенстван и функционален автоматичен модул за изследване. Последният, трябва да отговори на всички наши въпроси.