Каквото и да говори човек, той винаги говори за себе си, а това е начинът на общуване с останалите. Всеки добър психолог ще потвърди това вместо вас. Начинът на общуване, емоционални реакции, интонации и тембър на гласа служат като лакмусово изпитание за разкриване на ценности, интереси и погледи над живота.
Важно е, не просто да слушате думи, но и да възприемате човека срещу вас като сложно същество, с всичките му гримаси, паразитни думи, навици. Важно е, да можете да четете информация между редовете.
Кои са начините на комуникация с хората
Ние четем за човек по естеството на разговора и невербалните жестове. Кои са те, предлагаме ви да разберете:
-
На каква тема говори човек най-често?
Има хора, които винаги се плъзгат в някакъв вид проблематичност, независимо от това за какъв разговор става дума. Говорят за отслабване – и тук обсъждат всичко от политика, болен зъб, време… Накрая обобщават разговора с темата „всички са глупави“. Това е класика от жанра: „Това, което боли, е това, за което говори!“ Обратният пример е, когато мъжът избягва неприятен разговор по всякакъв възможен начин. Той внимателно избира безопасни теми (игнорира скорошния конфликт, набраните кредити, ужасната диагноза). Това е някакъв начин, на дете да бяга от проблема. Ако не мисля за това, всичко ще се получи от само себе си. Естествено, това е самозаблуда.
-
Как използва думи? Как да изгражда изреченията?
Ако искате да разберете как мъжа се отнася към случващото се, е глупаво да го питате директно за това, особено ако няма 100% доверие между вас. В този случай социално одобреният отговор ще звучи като всеки въпрос от рода ви: „разбира се, обичам деца“, „във всеки случай давам всичко от себе си“, „шефът ми е гений“. В какво тогава да се вгледаме? Трябва да следите какъв е начинът на общуване – унизителна форма на думи, сарказъм, шеги, скованост, прекомерна сухота или формализъм.
Например, говорихте с колега за неговите хобита. Той ви разказва за дърворезбата и ви изпъкват следните фрази: „това е да убиеш време“, „дреболия, докато няма какво да се хвалиш“. Фразите са информативни! Запитайте се, защо човек смята хобито си за глупост, срамува се от това, обезценява го? Може би роднините не подкрепят хобитата му, не се съобразяват с личното му пространство ? Или съпругата убеждава съпруга си, че само губещите се занимават с дърворезба, а нормалните мъже ходят на риболов? Всичко това може и трябва да бъде изяснено.
Наред с това е важно да се прецени, от каква позиция мъжът говори. Той е предмет или предмет на своята история? Проследете разликата в изреченията: „Разведохме се, защото мъжът ми беше слабоволен, обичаше да пие. Омръзнало ми е да решавам проблемите му. “ Или: „Имаше много сълзи и интриги, а след това развод. Пиенето и лошите приятели го убиха. “ В първия случай, мъжът осъзнава своята отговорност за случващото се, той създава своя собствена реалност. Във втория говори от позицията на жертвата, която не носи отговорност за нищо и не контролира нищо. Това поне показва психологическата незрялост на индивида.
-
Оценка на невербалните жестове, емоции, интонация
Представете си, че сте срещнали момиче и сте я помолили да разкаже за себе си. Тя дълго и колоритно описва хобито си, работата си, домашен любимец, като същевременно се шегува и флиртува. Усмивката изчезна от лицето на красавицата, гласът й започна да трепери, тя бързо се отмества от темата. Защо предизвика такава оживена реакция? Причините може да са много. Трудна връзка с баща й, майка й все й пили по темата „кога ще се ожениш“, някой от семейството е тежко болен, лишен от наследството си, разваля настроението си точно, преди среща. Или може би просто се тревожи за родителите си или й липсват, защото живее далеч? Не се преструвайте и не измислете отговора на мъжа. Всичко, което може да заключите: всяко отклонение от шаблона, необичайни реакции, продължително мълчание, промяна в интонацията пораждат напрежение в тази зона. Това трябва да се изясни в бъдеще.
Начин на комуникация
-
Има ли цифра по подразбиране в разговора?
Да предположим, че трябва да знаете за финансовото състояние на мъжа, за неговия труд, личен живот и покупки. Но, колкото и да повдигате тази тема, събеседникът упорито ви избягва. В един момент ще се хванете да мислите, че вече сте говорили три пъти по тази тема. И всеки път, когато ви прекъсва, променяте хода на мислите си. Пошегувайте се. Това означава, че повдигнатата тема докосва мъжа за живи същества, предизвиква силни емоции или травматични спомени в него. за което той все още не е готов да говори.
Ако погледнете по-отблизо, ще видите, че в този момент начинът на комуникация ви дава всичко. Научете някои стратегии за социални контакти.
Събеседникът е напрегнат, намръщен, захапва устни, ускорява темпото си, прочиства гърлото. Въпросът не е във вас, въпросът е в повдигнатата тема, която толкова внимателно избягва. В същото време преживяванията могат да бъдат отрицателни и положителни. Не може да кажете със сигурност, трябва да се задълбочите, да задавате изясняващи въпроси.
Както виждате, важно е не просто да слушате какво казва другият човек. Необходимо е да разгледате цялата ситуация: Как той казва нещата, защо говори за това, за какво или заради кого? Бъдете внимателни, задавайте правилните въпроси и хората често ще бъдат изненадани от вашата проницателност.