10-те най-лоши монарси на британската история

От неефективни военни командири до религиозни маниаци и пълни тирани… Днес ще ви разкажем за 10-те най-лоши монарси на британската история.

10-те най-лоши монарси на британската история

В тази статия ще разгледаме някои от най-лошите монарси, сядали някога на трона на Великобритания.

1. Стефан (Стивън)

Внукът на Уилям Завоевателя, Stephen завзема трона, когато Хенри I умира през 1135 г. Това води до 15-годишна гражданска война между него и дъщерята, наследница на Хенри, императрица Матилда. Войната станала известна като „Анархията“, когато Англия потънала в хаос и беззаконие.

В крайна сметка Стивън се съгласил да посочи сина на Матилда за свой наследник. Това станало, чрез договорено мирно споразумение, след като армиите им се сражавали до безизходна ситуация. Така, постъпил, подминавайки собствения си син в линията на наследяване. След години на война Стивън умира през 1154 г. и синът на Матилда, Хенри II, станал крал.

2. Едуард II

Син на Едуард I, страховитият „Чукът на шотландците“ Едуард II не приличал на баща си, разчитайки силно на съветите на своя непопулярен фаворит (и заподозрян любовник) Пиърс Гавестън. Това в крайна сметка довеело до Едуард, принуден от парламента да се съгласи с набор от унизителни ограничения върху властта. Той приел и екзекуцията на Гейвстън.

След като бил победен от Робърт Брус в битката при Банокбърн и загубил херцогството Гаскония във Франция, съпругата на Едуард Изабела се обърнал, срещу него. Тя нахлула в Англия с любовника си Роджър Мортимър и принудила Едуард да абдикира в полза на сина си. Смята се, че Едуард е бил убит, докато е бил затворник в замъка Бъркли в Глостършир през 1327 г.

3. Хенри VI – един от 10-те монарси на британската история

Син на краля войн Хенри V и Катрин от Валоа, Хенри израства като плах, тих и набожен, както и психично болен. Животът на монах би му подхождал повече. За съжаление, съдбата му беше да бъде крал и това беше роля, за която той не беше подходящ.

По време на мандата си на трона Хенри губи цялата територия, завладяна от баща му, и страната потъва в кървавия конфликт, известен като Войните на розите. Свален неведнъж, а два пъти от неговия съперник от Йоркистите Едуард IV. Предполага се, че Хенри най-вероятно е бил убит по заповед на Едуард в Лондонската кула през 1471 г.

4. Ричард III

Той завзема трона, след смъртта на брат си, Едуард IV, през 1483 г. Преди да успее да направи това, имал малък проблем с децата на Едуард, Едуард V и неговия по-малък брат Ричард, които бил затворен в Лондонската кула. За щастие на Ричард, момчетата „мистериозно изчезнали“ , разчиствайки пътя за него да заеме трона.

Царуването му не продължи дълго. Армията на Ричард се срещнала с тази на съперника му Хенри Тюдор в битката при Босуърт. Ричард бил убит в разгара на битката, слагайки край на династията Плантагенет. Последната управлява Англия, след Норманското завоевание. Дълго време се смятало, че костите му са били изхвърлени в близка река, но през 2015 г. били намерени под паркинг в Лестър.

5. Хенри VIII

Един от най-известните монарси на Англия бил злобен, лаком, кръвожаден тиранин. Той, освен, че наредил екзекуциите на две от жените, които имали нещастието да се омъжат за него, имало приблизително 57 000 екзекутирани по време на 36-годишното му управление.

Въпреки придобиването на огромно богатство, след разпускането на манастирите и скъсването с католическата църква, екстравагантният начин на живот на Хенри VIII и привързаността му към чужди войни доведоха Англия до ръба на фалита на няколко пъти.

6. Мери I (Мария) – една от списъка с монарси на британската история

Най-голямата дъщеря на Хенри VIII никога не е трябвало да се възкачи на трона. Баща й положи големи усилия, за да гарантира, че страната е оставена в ръцете на мъжки наследник. Въпреки това, синът на Хенри, Едуард VI, починал на 16-годишна възраст. И така, след много краткото царуване на лейди Джейн Грей, по-голямата му сестра, Мери, станала кралица. Това не се оказали щастливи времена за народа на Англия.

За разлика от брат си и по-малката си сестра, Елизабет, Мери била фанатична католичка, която се стремяла да върне Англия в лоното на Римската църква. Над 280 религиозни дисиденти били изгорени на клада по време на нейното петгодишно управление. Това й спечелило прозвището „Кървавата Мери“. Всички нейни опити да върне Англия към католицизма били отменени, след смъртта й, от много по-популярната й сестра, „девствената кралицата“ Елизабет I.

7. Чарлз I

Чарлз бил човек, който имал непоклатима вяра в божественото право на кралете да управляват страната, както намерят за добре. Упоритостта и пренебрежението на краля към парламента довели до Гражданската война в Англия. Това се случило, през 1642 г., която в крайна сметка довела до залавянето, затварянето, съденето и екзекуцията на Чарлз.

Монархията е премахната, след смъртта на Чарлз, което със сигурност го поставило начело в списъка на най-лошите английски монарси на всички времена. След 11 години непопулярно управление от пуританския генерал Оливър Кромуел и за кратко от неговия син Ричард, синът на Чарлз, Чарлз II е поканен да стане крал. Той се оказал много по-популярен от упорития си баща.

8. Джеймс II

Хората били готови да се възползват от съмнението на Джеймс II, когато той се възкачил на трона, след смъртта на брат си Чарлз II през 1685 г. Въпреки това, било неизбежно католическият крал да се сблъска с протестантската страна, която управлявала. Това се случило с раждането на сина на Джеймс, Джеймс Франсис Едуард Стюарт.

След бунтове в Лондон Джеймс е свален от престола в полза на дъщеря си протестантка Мери и нейния съпруг Уилям Орански. Джеймс се опитал да си върне трона, през 1690 г., но бил победен в битката при Бойн и прекарал остатъка от живота си като изгнаник във Франция. Бил гледан от бившите си поданици като тиранин, който се е опитал да наложи религията си в страна, която вече го била отхвърлила, след кървавото управление на Мария I.

9. Георги IV

В по-младите си дни остроумният и културно изискан принц Джордж бил добре оценен от обществеността, което му спечелило прозвището „първият джентълмен на Англия“. Катастрофалният му брак с Каролайн от Брунсуик и неговият невероятно охолен, финансиран от данъкоплатците начин на живот, който оставил Джордж болезнено затлъстял и пронизан от подагра, го превърнало в един от най-презрените монарси, сядали някога на трона.

„По-презряно, страхливо, егоистично, безчувствено куче не съществува“, споменава в дневника си един от придворните на Джордж. „Имало е добри и мъдри крале, но не много от тях и смятам, че този е един от най-лошите.“

10. Едуард VIII

Той бил плейбой с малък интерес към съдебните протоколи или конституционните конвенции на Обединеното кралство. И така, както бащата на Едуард, Джордж V, така и министър-председателят на страната, Стенли Болдуин, се притеснявали, че той ще бъде катастрофален крал. Той сам доказал, че са прави. Това се случило, след само 326 дни. Тогава, когато на трона Едуард VIII, абдикирал, поради отказа си да се откаже от плана си да се ожени за разведената американка Уолъс Симпсън.

Още малко около 10-те най-лоши монарси на британската история

Създаден херцог на Уиндзор, след абдикацията си, Едуард продължавал да бъде пасивен, дори след като се отказал от трона. Бил заподозрян, че е нацистки симпатизант. Приеман за полезна пешка за Адолф Хитлер, Едуард е изпратен в Барбадос, за да бъде генерал-губернатор на острова. Този ход целял да го измъкне от пътя. След войната живял до края на живота си в изгнание. Бил отбягван от семейството си и мразен от много от поданиците си, на които по-рано обърнал гръб.