„Когато Господ затваря една врата….отваря много други порти!“ – народна мъдрост.
Животът на всеки от нас е низ от възходи и падения…
Загуби, раздели, познанства и нови срещи…
Често Животът ни носи болка и загуба, така както носи радости и безценни моменти!
Днес ще поговорим за загубата от раздялата и загубата от смъртта…
Загубата от несъществена мечта… или загуба, която кара съзнанието ни да будува!
„Всяка загуба, била тя малка или голяма, значи само едно – промяна! Тя е повод за нещо ново в живота ни, което няма да е същото, така, както сме свикнали или очаквали!“
Загубата от раздяла, често раздвижва, а понякога дори разкъсва из основи… Такава загуба кара да преосмислим живота си. Едни от най-мъчителните са загубите от раздяла, заминаване, сериозна промяна, при травматични преживявания, сериозни заболявания, остаряване, напускане на работа, местоживеене, дори напускането на децата от семейното гнездо, в резултата на израстване.
Най-тежка е загубата от преживяване смъртта на близък човек…
Темата за смъртта е трудна…
Често е игнорирана, забравяна, затваряна зад стоманени порти, някъде в съзнанието ни. Често тази тема остава табу, защото напомня за всичко онова преходно, от което не можем да избягаме.
Именно тази тема, докосва най-дълбоко сетивата и страховете ни!
Реално, Човекът има опит само с посредствеността от емоции след смъртта, но не и със самата смърт. Често за да успокоим близък, казваме, че загубеният е добре, само ние страдаме от това, че вече не е сред нас…
Реално, никой не знае, как се чувстват оставилите ни и отишли на „другия свят“.
„Смъртта не ни притеснява, докато сме живи, нея я няма. Когато дойде, ние не сме живи.“…
Обаче, да го прочетеш и преживееш е едно, а да го изживееш, съвсем друго.
Когато сме загубили някого, все ще се намери някой който да дава съвети от изтърканите клишета, звучащи така:
„Животът продължава“;
„Успокой се… и това ще мине…“;
„Не плачи, не се разстройвай“;
„Нищо не можеш да направиш“;
„Не го мисли повече”…
Подобни изказвания, не само натъжават повече, но съвсем ни карат да се затворим в едно лично пространство, в една черупка, където никой и никога да не припари!
Знаете ли, че всички бозайници скърбят?!
За нас хората това не е непознато усещане, дори е заложено у организма ни от ранна детска възраст.
- Да скърбиш, значи да лазиш по болезнения път на тъга, страх, гняв, а понякога и самота!
Учат ни да се борим, да не се предварваме, да не скърбим и да побеждаваме. Но, уви в живота не е винаги така. Колкото и да сме твърдо решени да върнем половинката си….колкото и да сме упорити, когато тя не иска, няма как това да стане!
И ето! Налага се да се изправиш пред безсилието и да го приемеш за твой сътрудник!
Дали изходът ще е специалист, който да ми помогне да се справя с този или онзи проблем…, дали това ще е моралната подкрепа на роднини или приятели… Аз избирам, но най-важното е да открием верният избор… да преодолеем скръбта… И най-вече да продължим нататък!
Добре е също така да знаем, че мъжете и жените преодоляват по различен начин мъката.
- Жените плачат. Мъжете действат!
Някога в миналото, както и до днес в някои племена, плетени създадени ритуали, в чест на мъката. Ритуалите, както в миналото, така и днес, помагат да преодоляваме мъката, скръбта, напрежението и стреса по начин, че да ги преживеем по-лесно.
Това правило важи още по-силно, когато трябва да се справим с една от най-силните болки загубата!
- Сега сме обречени да преминем през това изпитание, отдалечени от близките…, в самота и страх…, понякога дори, гледайки през прозорчето на болничната стая…
Ритуалите, които се извършват в момента и след смъртта, най-често са работа на траурни агенции…. Но емоциите ни…. Те остават не заличени… Дори покрити под 2 метра пръст!
Как да постъпим в момент на загуба
Нека не се опитваме да бягаме от болката, а да си дадем време да останем с нея;
Да си направим равносметка за ролята на човека, който е бил до нас, който ни е дал някаква надежда…, а след това безмълвно си е тръгнал;
Нека дадем възможност на приятелите;
Важно е да не се откъсваме от социалната среда – било то работа, училище, спорт или други занимания;
Важно е да пишем, когато ни тежи. Добре е да водим дневник;
Хубаво е да оставяме място за новите неща да ни се случват или да приключим отдавна забавяни проекти;
Важно е да си осигуряваме ежедневно и ежечасово положителни емоции, създавайки нещата, които ни карат да се чувстваме себе си!
Ако искаме да се освободим от болката, начинът да се справим с нея, не е да бягаме!
- Болката означава, че връзката ни с човека, когото губим е все ще жива за нас. Означава също, че тази връзка се къса. Няма начин да не боли!
Целта на идеята да се справим с болката не е в това да заличим човека, когото губим! Идеята е да намерим ново място на този човек, място където няма да пречи на очакващите ни бъдещи събития, но ще бъде една от гадостите, постиженията, познанствата ни или поводите да пораснем в този живот!
Приема се, че смъртта приключва, тогава когато помислим над раздялата без болка.
„Скръбта завършва тогава, когато повече не се налага да извикваме в съзнанието си образа на загубата!“
Друг белег за преодоляване на загубата е умението, способността да инвестираме в нови взаимоотношения!