Позитивни мисли за в мрачните дни

позитивни мисли

Позитивни мисли намери, ти, за мрачните дни!

Когато отчаяние те е налегнало, когато в главата ти мислите надделяват хаотично, а в душата ти бушува буря, тези позитивни мисли прочети и спасение за ума и сърцето намери:

* На съдбата, ти се противопостави! Не плувай по течението винаги, а съдбата в ръцете си вземи. Щастието на предна позиция изведи!!!

Advertisements

* Питаш се, дали чашата е пълна наполовина или празна наполовина, ако вярно е това, мисли, че в нея има още вода. Поне залагаш на реализма и това е надежда, най-добра!

* Вечното щастие идва, при тези, които истински ценят миговете на появата му!

* На света, винаги има хора, които идват и си отиват… Само истинските остават там, макар инкогнито за теб… Дори да не ги забелязваш, те те подкрепят, ценят, обичат, държат на теб… Те са онези, в чиито сърца, болки от твоите рани има… Те са онези, които трептят заедно с теб, на всеки щастлив момент. Те са готови на всичко, за да те има. Оцени истинските хора живота си!

* Всеки има право на избор. Такъв, зависи от обстоятелствата, от възможностите и от знанията. В резултат на избора си, ние живеем по-нататък. Дори страховете ни имат своите предимства. Нещастията се случват на всички, но това, какъв избор ще направим за бъдещето си, определя съдбата ни. Важно е да удържим на пламъка на надеждата, да го съхраним и с него да преминем в тунела… А, когато излезем от там, да оставим всички спомени, на някой висок рафт, където никой и нищо няма да ги достигне. Тогава, вече сме готови да продължим напред, с ясното съзнание, че „Те – спомените“ ни гледат от рафта!

Позитивните мисли са оазис в пустиня!

* Всеки от нас е роден, на този свят, за да направи нещо велико, да получи това, което иска, да постигне мечтите си. Тази заветна цел не дава покой, докато не стигнем до финала й. Помнете, всичко е възможно, когато истински вярвате в него и искрено го желаете!

* Преди да научиш истината, трябва да минеш през лъжата!

* Ако имаш решимост, трябва да побързаш, защото тя изтича между  пръстите като пясък и се превръща бързо в пепел от съмнения!

* Подменяй листата, но съхрани корените. Всички сме някакво дърво, което има своите корени, а те са някъде там, дълбоко в нас. Настоящето невинаги е реално. Понякога е сякаш сме в „Де-Жа-Ву“. Само корените могат да ни връщат, там откъдето сме тръгнали.

* Най-ценното у човек винаги е в него самия. Всичко останало е само декор. За да изиграеш ролята си в театъра Живот, трябва да знаеш това. Само така можеш да откриеш себе си и своята същност.

* Всичко в природата се променя.

Залезът изчезва и на негово място идва изгрева. Малката какавида в гъсеница се превръща. Пъпката на растението, става красиво цвете. Гъсеницата в пеперуда. А от миналото се ражда настоящето. За всичко е нужно търпение!

Позитивна мисъл за крилата хвани и на слънчев бряг се отнеси!

* За да стигнеш отсрещния бряг, трябва да минеш през пропаст. Това е пътят за всяко ново нещо.

* Животът е изпълнен с илюзии. Самотата ликува над тези, които бягат от нея, а рано или късно всички стигаме до нея…. Отчаяни или разочаровани, това е съдба!

* Научи се да владееш времето, само така можеш да управляваш себе си.

* Висока летва не поставяй ти, за да не преобърнеш всичките мечти. Следвай стълбицата и бавно се изкачи, че да има трайни следи!

* Когато се препънеш и паднеш, така е трябвало да се случи. Така се доближаваш до Земята, а тя иска да ти каже нещо… Вслушай се в гласът й, защото тя носи мъдростта на вековете, опита на поколенията пред нас… Забравиш ли за тази история, си загубен!

* Не се вкопчвай в призраци. Те не пълнят ръцете, нито портмонето!

* Тишината е верен приятел. Доказан. Тя не търси нищо от теб. Само седи и те зарежда с покой. Не бъркай тишината с мълчание. То иска да говорите, а тишината не се нуждае от това!

Позитивно помисли и на съдбата си се усмихни!

* Обръщай се назад само, за да оцениш изминатия път. Не съжалявай, само се наслаждавай и когато се налага разумно се оправдавай. Щом този или онзи, избор си взел ти, правилен е бил за момента ти!

* Най-страшното в живота е да се откажеш… Тогава, когато си паднал на дъното на кладенеца и поглеждаш нагоре, смяташ, че няма смисъл да се катериш… Много по-смело е да опиташ да се катериш, да падаш, да ставаш и пак да опитваш… Да се придвижваш сантиметър по сантиметър, но никога и за нищо на света да не се отказваш!

* Дори да няма път, продължи да вървиш. Пътищата са създадени от хора, които са ги изминавали!

* Има неща, които не можем да забравим или да разлюбим. Те са неподвластни на волята. Всичко, което се ражда в сърцето, остава завинаги!

* Времето ни дарява с най-истинските мигове, а ние си мечтаем за вечност в космоса. Тези земни мигове не можем да заграбим… А уви, всичко останало са жалки опити, да удължим играта на мижаво съществуване.

* Не притежаваме еднакви сили, но всеки от нас има шанса да се прероди. Същността на възраждането не е в сила, а в осъзнаване!

* У нас, все по-рядко проблясва светлина, но защо точно тогава не се взреш в небето, през пролетта. Там има толкова много надежда, щастие, любов, топлина… Онези обикновени за повечето хора облаци, могат да рисуват картини, а те нашепват: „Щастие и надежда има.” Всеки вижда това, което иска да види!

Позитивно настроение намери и към изхода се отнеси!

*Онзи, който не иска да види светлината, никога няма да я види, ако ще целият свят да е в прожектори!

* Без значение дали света вярва в теб, ти си длъжен да изличаваш вътрешната си топлина. Защото ние сме създадени енергични и топли същества. Създадени сме да посрещаме изгревите, а в тях има надежда и топлина. Надеждата, която погрешно търсим в нощта.

* Щастието няма точно разписание. То може да започне, дори и след като прожекторите са изключени!

* Това, от което се нуждаем е до нас. Няма нужда да го търсим, сред тълпата. Не се налага и да ходим далеч. Достатъчно е да погледнем напред и да забележим това, което е на една ръка разстояние… Дълбоко у всеки от нас, живее нещо съкровено и трогателно, а именно него крием в ежедневието. Понякога неволно се показва, макар и заключено с катинар от недоверието, от нас самите.

* Точката е начало на следващата история. Стената, в която се удряш с всички сили, става част от нов дом!

* Когато пресичаш, трябва да се огледаш, какво се случва и на отсрещния тротоар. Когато един автомобил загуби управление, не избира къде да се блъсне… Така е и с нас… никога не знаем, от коя страна ще е правилно да стоим!

* Понякога човек има огромната нужда да удари в дъното… Само така, ще осъзнае и оцени малките радости. Когато стигаме до крайностите, осъзнаваме стойността на хармонията… научаваме се да ценим покоя и изтичащото време!

* Когато изгубим нещо, на мястото му се отваря бездънна бездна… Когато се опитваме да я запълним, сламка по сламка, камъче по камъче, кал с кал…, започваме да ценим живота. Но нека изгубеното, да е прието като изпитание от нас, а не като инквизиция!

Ако все още се питате, защо трябва да се усмихвате по-често, то последвайте и тази връзка, за да намерите точния отговор!