Пандемия от чума и европейската цивилизация

Пандемията от чума

Как пандемия от чума, през четиринадесети век, промени развитието на европейската цивилизация?

Пандемия от чума обхвана Европа, Азия и част от Африка, през 1346 г. и се превърна в една от най-свирепите епидемии на XIV век. Тя отне живота на 60 милиона души, половината от които живееха в Европа.

Епидемията от чума

Тази фатална болест не само съсипа живота на милиони семейства, но оказа осезаемо въздействие върху човешката история, културата и индустрията. Епидемията чума, спира процеса, света да се развива, оставяйки отпечатък, върху развитието на религиозните култове, раждането на антисемитизма и промяната на генетичния код на населението. Готови ли сте да разберете как „черната смърт“ се е отразила на съвременния свят?

Advertisements

Пандемията от чума

Втората пандемия и нейното въздействие, върху развитието на европейската цивилизация

  1. Развитие на индустрията

През Средновековието занаятчиите и техните общности провеждат доста затворени дейности, предавайки тайните на своето майсторство от баща на син. Професиите на ковачи, дърводелци, пекари, кожари и месари се считали за наследствени. След пандемията, обаче всичко се промени – толкова много хора загинаха, че семейните фирми просто се разпаднаха. Работни ръце страшно липсвали, така трябвало да бъдат разкрити тайни за всички. Колосалната липса на човешка сила довела до революция в индустрията. Учените все повече се питали как да механизират производството. И започнали да свързват жените с мъжките занаяти.

  1. Появата на понятието „карантина“

Медицината в онези дни била в дълбок упадък. Лечението било примитивно – почти не се обръщало внимание на тялото на пациента, а само „спасявали душата“ чрез молитви, причастия, различни миризливи билки и амулети. Излишно е да казваме, че това нямало голям ефект? Тогава хората се замислили, защо възниква пандемията на чумата и има ли начини да се предпазят от неблагополучие?

През 1348 г. властите на Венеция за първи път въвеждат концепцията за „карантина“. Всички пристигнали търговски кораби заминавали за 40 дни до остров Лазарето, след което проверяват пристигналите. Заразените хора били отделяни в далечна територии и всеки контакт с тях бил забранен. Наред с това властите се опитвали да се отърват от мъртвите тела възможно най-бързо. Принудително били затваряни места с голяма тълпа от хора – механи, пазари, бардаци. Власите препоръчвали на здравите хора да стоят далеч от градовете и мръсната вода.

  1. Промени в генетиката на популацията

Проучвания на американски учени в областта на структурата на човешката ДНК преди и след епидемията от бубонна чума, довела и до други интересни факти. „Черната смърт“ направила оцелелите по-здрави, засилвайки имунитета им. Казано по-просто: болестта унищожавала само слабия генофонд и оставяла само най-упоритите и най-силните, които по-късно раждали още по-силно потомство. След епидемията хората започнали да живеят по-дълго, появили се първите дълголетници. Така пандемията от чума е променила пубертета на момичетата, забавяйки растежа им. Именно след епидемията броят на жените се увеличил.

  1. Загуба на авторитет от църковници

Ако преди масовата инфекция духовенството се смятало за най-влиятелната каста, в чиито ръце се държала цялата власт, „черната смърт“ променила много. Преди това хората разчитали изцяло на духовенството. Те почитали, страхували се и имплицитно се подчинявали, дори на най-нелепите искания.

Пандемията от чума

Уви, по време на бедата, хората не е получавали нужната им помощ от Църквата. Не само, нещастията на хора не били приети, но монасите често проявявали малодушие – затваряли се в килиите си и отказвали да изповядват болните. Страхували се от инфекцията, затова странели от хората. Наред с това, поради колосалната смъртност, изборът до манастири бил опростен. Сред църковните лица се увеличил броят на неграмосите и религиозните фанатици, което развалило цялостния образ на религията. В резултат на това хората започнали да се обезверяват от Бога. В обществото се засилили еретичните настроения. Църквата престанала да играе водеща роля.

  1. Възходът на антисемитизма в Европа

Ще се изненадате, но именно пандемията на чумата станала катализатор за политиката на Холокоста през Втората световна война. Каква е връзката между събитията, които се споделят от 700 години? Изследвайки причините за неприязън към евреите, съвременните учени открили, че тези хора са започнали да потискат и мразят точно, през Средновековието. Нещо повече, причината за преследването била ниската смъртност от болести сред евреите, което изглеждало подозрително за хората. Веднага били обвинени в магьосничество. Твърди се, че евреите са отровили водата с чумата, унищожавайки цивилното население.

В онези дни те не знаели, че чумата се разпространява благодарение на антисанитарни условия и заразени гризачи, които били изяждани. Докато евреите винаги внимателно са следили хигиената и храненето. Между другото, сред тази нация рядко е възможно да се срещнат собствениците на първата кръвна група, която е особено привлекателна за „чумните бактерии“.

пандемия от чума

  1. Укрепване на английски език

В онези дни на английския престол се възкачили норманите, които спечелили короната през 1066 г. и управлявали не само държавата, но и образованието. И тъй като родният им език бил един от френските диалекти, английският съд бързо проговорил на le français. Кой знае как би приключило всичко, ако пандемията от чума не изкоренила една трета от европейците. Градовете били толкова безлюдни, че им се наложило да вмъкнат живот с помощта на наплив от селски жители, които поради неграмотността си говорели неестествено английски. Бившите селяни не били образовани, но разчитали на търговията и промишлеността, градоустройството и икономиката. Затова властите трябвало да направят отстъпки и да вземат предвид правата и интересите на роби. Още през 1362 г. е подписан закон, който връща английския език на училищата и правителствените агенции. Така „селският език“ се оживява и става популярен.

  1. Промени в селското стопанство

Преди пандемията от чума повечето селяни се занимавали със земеделие – отглеждали селскостопански култури и памук. Но когато болестта нахлула в живота им, се оказало, че свободните ръце страшно липсват. Започнало масово изтичане на работници в големите градове, земеделието започнало да се огъва. Така започнала един вид революция – селяните преминавали към отглеждане на добитък. Оказало се, че отглеждането на добитък не изисква голям брой ръце. Огромните стада лесно се управляват от двойка овчари или кучета-помощници. Феодалите трябвало да се намесят, разпределяйки повече права и свободи, за да запазят работната сила.

Така една от най-големите трагедии за европейската цивилизация се превърнала в катализатор на промяната, променяйки завинаги обичайния средновековен начин. Били поставени основите на нова система от отношения, започнали да се оформят и първите предпоставки за хуманизма и Реформацията.