Най-великите любови на всички времена

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков и Мара Белчева – най-великите любови на всички времена

Има неописуеми, най-великите любови, за които каквото и да се каже, както и да се коментира, остават като в мъгла – недостатъчно разбрани, но изживени със страст.

Поетичната любов на Мара Белчева и Пенчо Славейков е като измислена от двамата поети, римувана в най-красивите рими и запечатана само в една снимка – на момента, в който смъртта разделя, но и преобразява тази любов във Вечност.

Advertisements

Изящната Мара

Красавица с невероятен интелект – тази визитка била лепната на Мара още от най-младата й възраст. Тя била символ на успялата жена – дъщеря на богат севлиевски търговец, получила рядко добро за тогавашните представи образование в Търновската гимназия и във Висшия девически институт във Виена. Срещата й с неин познайник от гимназията се оказала начало на една красива любов, подхранваща светския глад за любопитни истории.

Христо Белчев бил един от най-младите, министри – съвършена партия за хубавата Мара. Постоянно ги обсъждали – и за всички било приятно да се радват на красивата двойка. Подхождали си, били доста представителни — сякаш олицетворявали мечтата на всеки за красив и обезпечен живот. Но красивата картина на любовта на семейство Белчеви била съсипана от убийството на Христо Белчев.

Мара буквално почернила живота си:

Боядисала стените и чаршафите си в черно и потънала в тъга.

Никой не разбрал истинската причина за тази нелепа смърт. Според някои смъртта му била грешка – бил взет за Стамболов и застрелян вместо него.

Според други нямало грешка – убиецът търсел именно министър Белчев, и то по поръка на княз Фердинанд. Князът не бил безразличен към красивата Мара Белчева – бил обсебен от мисълта за нея. Смъртта на съпруга й му дала прекрасен повод да подкрепи със солидна вдовишка пенсия придворната дама на майка си (каквато била Мара Белчева тогава). Всичко изглеждало подредено за дълъг престой на младата вдовица в двора. Но това не се случило – тя не успяла да влезе в тази роля и поела съвсем друг път.

Мълчаливият Славейков

Такъв бил – поне в очите на другите: затворен, горд и отдаден само на философски размисли и поезия. Животът му се променил, когато на 18 години заспал на една пързалка. Това замръзване го лишило от възможността да изживее младостта си динамично. Той сякаш трябвало да по мъдрее рано, да се научи да търси и намира хубавото в живота там, където на другите им изглеждало невъзможно. Така, обаче случилото се не го отчаяло – той не се предавал, а търсел своя път в поезията и любовта.

Като поет не бил разбиран от всички, но стигнал до невъзможната наглед (за тогавашна България) кандидатура за Нобелова награда – животът с малко не му достигнал, за да я получи.

В личния живот – там сякаш удрял на камък

В живота си минал, през две несподелени любови – нижел нежни думи в писма към своя далечна братовчедка, а по-късно – към една състудентка от Германия. За братовчедка си Нина Маркова поетът, дори сътворил цяла стихосбирка („Момини сълзи“), но по-късно сам пред себе си признал, че тази поезия не струва и се опитал да унищожи целия тираж. Вече не очаквал да открие жената на сърцето си.

Така дошла случайната среща с далечна познайница от детството, която събудила в него добре прикривана страст.

Мара и Пенчо се знаели от деца, но сякаш се открили едва, през 1903 г., когато домът на Мара Белчева се превърнал в любимо място за интелектуални разговори и поетични четения.

Поетът попаднал там и усетил сродна душа… Така било и с Мара…

Тя трудно изживяла загубата на своята любов и не мислела, че някога ще има нова. Красивата вдовица и поетът слели душите си някъде в света на поезията и философията. Този живот се оказал недостатъчен и твърде обикновен, за да разбере и приеме взаимната им привързаност.

  • Тяхната връзка била пълна противоположност на предишната любов на Мара: необяснима, според някои — нелогична.

Красавицата и звярът

Тази странна аналогия с известната приказка правели съвременниците на двамата влюбени поети:

  • Тя – красива модна икона, и той — леко приведен към Бастуна си, сякаш наказан да преборва страданието.

Славейков вървял трудно и говорел трудно, а Мара била светска дама в разцвета на силите си. Визуално те били много различни, но това не попречило на привързаността им.

Какво събрало две наглед толкова различни личности?

От позицията на времето можем да видим цялата поетичност и хармония на тази любов, но тогава нещата изглеждали различно. Измисляли и добавяли към истинската история на тази любов, какви ли не пикантност.

Те сякаш се криели от глупостта на тълпата в своите Писма. Обръщенията им били нежни, изпълнени с доброжелателност и разбиране.

  • Славейков я нарича „Маро, детко! Дивна изгоро!“„.

Думи, които едва ли някой е отправял към нея, преди това. Този забележителен човек,

Стиховете оставят мястото, където Мара Белчева сякаш продължава да говори на своя любим Пенчо, когато той Вече не е на този свят.

Пенчо и Мара

Стиховете:

ИМА

Какво, че съм неволица –

че чума в мен бушува!

Кръвта ми е бунтовница –

с несертият танцува.

От земния рай изгонена,

нов рай си аз създадох.

И насадих го със спомени,

сърце като раздадох.

И на цветята чашките

ми шепнат с цъфнали устни,

уханията им – ласки…

Нощта кога се спусне

Минават свети пълчища

в безмълвни алеи.

Така живея в сънища

и зимата ме грей!“

… подобно на жрец, разкрива пред своята любима тайните на истинската поезия. Сякаш в нея е тлеела поетична искрица, която не е знаела как да бъде разпалена.

Най-великите любови на всички времена – вдъхновение и сила

Именно той накарал талантливата Мара да повярва в призванието си да пише… Това послужило като най-ценно вдъхновение и за поета – той сам признал, че едно от най-великите му произведения – поемата „Кървава песен”- е родено от тяхната близост и любов.

Мара оставила сигурното бъдеще сред елита, за да се отдаде на житейски търсения с един мъдър човек, чиято душевност я пленила. Когато Славейков бил освободен от поста директор на Народната библиотека, отчаян, че за него „повече няма място в тази страна , той заминал за Цюрих, където вече го чакала Мара.

Обикаляли из Европа и сякаш търсели своето място

Те били двойка, остават сред най-великите любови на всички времена. Тя дори продала къщата си в София, за да се справят с разноските. И никога не се оплаквала от каквото и да било, тя имала всичко, от което се нуждаела – Пенчо до себе си.  Затова неописуема била мъката й, когато в селище край езерото Комо в Италия Славейков напуснал този свят. Тя изгубила втора любов, още по-силна. Тя била и последна, никога повече не успяла да открие нова. И каквото и да разказват за нея, за връзките й след това, Славейков си останал нейната любов, преплетена с поезия.

Никой не може да обхване с поглед и думи красотата на тази любов – Славейков и Мара Белчева не демонстрирали чувствата си, а когато си пишели, не се превъзнасяли… Но в писмата им целият свят се превръщал в поезия и любов.

Научете историите и на други велики личности, например: Какво е измислил Алфред Нобел.

Из записките на сп. Жунарл, бр. 26/2010 г.

Автор Деляна Црънчева

Снимките са  от GOOGLE IMAGE