Мартеницата и легендите за нея

мартеницата

Мартеницата и легендите, свързани с нея

Мартеницата е символ на здраве, щастие, мир и любов. В белият цвят е втъкана искреността и чистотата на отношенията, а в червеният взаимната обич и топлотата на приятелството.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. Червеният цвят, според народното поверие“ има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

Advertisements

Как се е появила първата мартеница…

Легендите за създаването на българската мартеница десетки и стотици. Едно, обаче ги свързва и то е, това, че всички водят началото си към прабългарите и създателя на българската държава, хан Аспарух.

Според едно от преданията хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Още легенди за мартениците

Друга легенда разказва, че хан Кубрат имал петима сина и една чудно хубава дъщеря — Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца. След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да къса конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: ”Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, март, лятото на 681”.

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно — да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме!

Източник: Google images.