История на музиката – произходът на музиката според хората от древността
История на музиката представлява изследване произхода и еволюцията на музиката във времето. Може да се разглежда като историческа дисциплина в областта на историята и изкуството като цяло и в изследването на културната еволюция на населението. Тя може да се изучава от историците или да се класифицира като музикална дисциплина, като в този случай част от музикологията и музикалната теория се изучава от музиколозите.
Как започва всичко – история на музиката
По своя етимологичен произход думата музика идва от гръцкото μουσική τέχνη – musiké téchne, което може да се преведе изкуството на музите.
Въпреки, че концепцията за музика се е появила в Древна Гърция, повечето историци са съгласни, че тя е била позната и свирена от праисторически времена. Тя е базирана на природни звуци и поради тази причина се счита за най-древната и примитивна форма на изкуство.
Не е възможно, обаче да се определи ясно и подредено развитие на историята на музиката, тъй като тя е пряко свързана с историята и развитието на човешкия интелект и култура.
Какво още не знаем за музиката
Повече проучвания показват, че форма на музика, по-подобна на това, което днес се възприема е възникнало първо в Древна Гърция. По-късно, тя се е развила заедно с няколко различни артистични движения, които са свързани с големите художествени традиция на епохи в Европа. Това са Средновековието, Ренесанса, Барока или Класицизма. Въпреки това, за да дадем по-ясна представа за цялата история на музиката тази, то тази концепция ще е неправилна. Това е така, защото тя е съсредоточена само в развитието на музиката на Запад, игнорирайки нейната еволюция по целия свят. Едва през последните няколко десетилетия изследването на произхода на неевропейската музика се засилило, както и изследването на праисторическата музика.
По този начин е лесно да се заключи, че в света има толкова много истории на музиката, колкото и различни култури, като всяка от тях има свои собствени подразделения и специфики. Това прави почти невъзможно да се ограничи еволюцията на музиката, без да се налага първо да ограничете до определен период и географско местоположение.
Все пак има някои допирни точки, които са общи в еволюцията на тогавашното музикално изкуство. Това прави възможно да се дефинират по широк начин основните характеристики на музиката в определени исторически епохи. Случва се основно на базата на най-важните развития на музиката и това оказа влияние в хода на световната история.
История на музиката – праистория
Да се знае точно как музиката се е появила, сред хората от праисторически времена, как е звучала или за какво е била използвана, както и какви са били основните цели на звуците й изобщо няма сигурност. Дали този първи звук е бил произведен къде, по какъвто и да е начин подобен на музиката, както е позната в днешно време.
Теорията, която казва, че музиката е била използвана още в праисторията, се базира на някои скални рисунки, открити в пещери, които изглежда изобразяват хора, които пеят, танцуват и дори свирят на инструменти. Били са открити и фрагменти от това, което се смята за тези ранни и елементарни музикални инструменти. Всичко то подсилва тази теория, че музиката вече е присъствала по конструиран и социален начин в Праисторията.
И въпреки това се смята, че човекът е прибягвал до звуци като писъци, звуци на тялото и удряне на камъни или клони на дървета. Това била основна форма на комуникация, като крайната цел е била да се имитират звуците на природата, а не да се произвежда музика. Едва от точката, в която хората започнали да използват тази смесица от звуци като форма на социално обвързване и за забавление, можем да кажем, че музиката се ражда. Тогава започва да се възприема и се поставя началото на нейното дълго пътуване, което ще продължи до наши дни, и още дълго след нас.
По този начин се смята, че примитивните индивиди в даден момент са започнали да използват музиката си в церемонии и ритуали. Така, например, за да предизвикат силите на природата, култове към предците или по време на лов. Гласът и други звуци, произведени единствено от човешкото тяло, били първата форма на музика. Постепенно са въведени и други инструменти, въпреки че не били много усъвършенствани.
Така се формира неразривната връзка между Човека и Музиката, която продължава до ден-днешен и години напред.
Музика от древността
Първите цивилизации с организирани и сплотени музикални структури се считат за великите древни цивилизации. Те са, именно египтяните, гърците и римляните, където музиката е играла важна роля, в някои ежедневни дейности и церемонии.
Тази информация се основава на разнообразието от изображения на музикални инструменти от епохата, както и на препратките към дейности, свързани с музиката. Такива са открити в илюстрации и в документи от онова време.
В Египет, където обществото е изключително разслоено, музиката била достъпна и често срещана, сред всички социални класи. Тя се свирела в двореца на фараона, както и на работните полета или по време на религиозни церемонии. По това време повечето танцуващи били главно и само жени. Смятало се, че музиката е божествен дар, даден им от боговете. Заради това и винаги е присъствала по време на богослуженията. Използваните инструменти притежават доста прости звуци. Такива са арфи, флейти, лири, лютни и някои ударни инструменти.
В древногръцкото общество, въпреки че все още е свързано с религията, музиката се използва главно в театрални пиеси. Освен това гърците смятат музиката за много важна форма на изкуство и науката. Тя е един от основните обекти на обучение в образованието на младите мъже. Гръцката цивилизация има фундаментална роля в еволюцията на музиката на Запад, особено по отношение на техния принос за развитието на ритъма и музикалната нотация. Най-често използваните инструменти са ауло, лири и ударни инструменти. Древните гърци били отговорни за изобретяването на това, което днес е известно като орган.
Музиката на Римската империя била значително повлияна от гръцката култура. Присъствала е във всякакви празненства, както и в ежедневието, сред висшите и по-ниските класи на населението. Тя е била важна част от римската култура. Римляните дори изобретили и хидравличен орган, който функционирал с вода.
История на музиката през Средновековието
С падането на Римската империя и прогресивното разрастване на християнството, църквата поема фундаментална роля в развитието и еволюцията си. Така дори монасите били отговорни за развитието на музикалната нотация и теория.
Литургичните песни са най-често срещаният музикален жанр, през Средновековието. Те се предавали през поколенията и били много различни в зависимост от културата и мястото, откъдето произхождат. Също така, през този период възникнали григорианските песнопения. Те били най-вече компилация от някои от най-добрите и популярни литургични песни по онова време, направени от Сан Грегорио Маньо. Последният е композирал някои песни. Тези песни били форма на молитва и показване на любовта към Бог.
По този начин станало ясно, че е имало силна връзка между музиката и религията през този исторически период. В същото време и може би поради тази връзка започнало да има прословуто разделение между религиозна музика и популярна музика. Това било по-очевидно в инструментите, на които се свирело, тъй като в църквата органът бил единственият разрешен инструмент, а не религиозната музика, или светската музика, използва много различни инструменти, като цигулка, лютня, флейта, гайда, арфа, цимбал, барабан и много други.
Основният принос на Средновековието за еволюцията на музиката е въвеждането на музикални партитури. Това, въпреки че използваните им по това време били много примитивни и напълно различни от тези, използвани в наши дни.
Музиката през Ренесанса
Периодът на Ренесанса се характеризира главно с промяната в начина, по който човекът възприема света. Следователно тази промяна на мисленето ще засегне и всички форми на изкуството.
Ренесансовият човек преодолява господството на църквата и религиозните ценности и сега намира своя морал и правила в себе си и в Природата. Така, същото време църквата също става много по-малко твърда, което позволило по-интензивен обмен и взаимно влияние, между религиозната и това, което се смята за светска музика.
През този период в историята членовете на двора и богатите хора започват да дават възможности за работа на композитори и музиканти, които са необходими за техните партита, прослушвания и всяка културна церемония.
Гласът също станал още по-преобладаващ в музикалното поле и имал силен фокус върху вокалната полифонична музика, с акцент над мадригала. Едновременно с това и освен факта, че вокалната музика обикновено е била придружена от някакъв вид музикален инструмент, тя била и композирана музика. Свирила се без никакви гласове, главно с лютня и виола.
Музика в барока
Следвайки тенденция, започнал барока в по-ранен период. По негово време инструменталната музика достига същото значение като вокалната музика за първи път в историята.
Музиката от този период се характеризира с изобилие, енергичен ритъм и дълги и организирани мелодии. Композиторите използвали и средства за големи звукови контрасти.
През бароковия период впоследствие имало голяма еволюция в музикалните инструменти като цяло. Те били с акцент върху цигулката и струнните клавишни инструменти, като клавесина. Това развитие на инструментите довело до еволюцията на оркестрите.
Също така по време на барока се появяват оперни и балетни представления. Те бързо стават много популярни, както и сюитата, която е последователност от различни песни, които придружават танцовите движения.
Музика в класицизма
По време на класическия период музиката става по-лека и по-малко сложна от тази в барока. Развива се изключителна гладкост и красота, и така достига ниво на баланс, естетическо съвършенство, нечувано преди.
В класицизма преобладават мелодиите, придружени от акорди, а мелодичните фрази са кратки, ясни и перфектно дефинирани, позволявайки на слушателя да разбере кога е началото, средата и краят на всяка от тях. Имало и по-голяма вариация по отношение на динамиката на музикалните композиции и през този период се появили sforzatto, crescendo и diminuendo. Полученият звук от всички тези комбинирани елементи бил много тонален.
Клавесинът станал по-малко използван, отстъпвайки място на пианото, което в крайна сметка определено го заменило. Оркестрите станали много по-големи и по-сложни. Започнали да използват по-голямо разнообразие от инструменти.
Научете и за: Класификация на музикалните инструменти – цифрово пиано и синтезатор
Класицизмът е периодът, в който са създадени няколко различни музикални ансамбли, като соната, струнен квартет, симфония и концерт.
Музика в романтизма
Романтичната епоха се характеризира основно със свободата на изразяване на чувствата.
През този период се появила фолклорната музика, свързана с националистически идеи. Последните от воя страна се разпространяват най-вече поради социалните и политически промени, дошли заедно с Френската революция, през 1789 г. В този контекст романтичните композитори и автори на песни се опитват да предадат своите чувства и привързаности към обществото, чрез тяхната музика.
Романтичните мелодии били по-лирични и хармониите притежавали по-голям контраст, създавайки звуци, които са по-разнообразни. Те били много промени в динамиката и тембъра. Песните имали по-големи размери не само като сложност, но и като дължина. Заедно с тази еволюция, музикалните инструменти също се подобрили много, както и музикантите. Впоследствие оркестрите достигнали ниво на качество на звука, както никога досега. В същото време и поради всичкото това развитие, трудността при изпълнението на музика, също станала много по-голяма.
Париж и Виена се превръщат в основните музикални центрове на Европа, където се събират най-известните музиканти и композитори. Музиката започва да се разпространява още повече в обществото. Нейното значение нараства, концертите и музикалните представления стават все по-чести. Това води до изграждането на много шоуруми и театри.
Музиката в съвременната епоха
XX век е епохата на експериментите. Епохата на търсенето на нови техники и нови пътища за изкуството като цяло. Много вероятно през този период, а и до ден-днешен, музиката да се сблъсква с повече промени от всякога.
По време на романтичния период тоналните възможности са дълбоко проучени, така че иновациите, въведени в съвременната епоха, са най-вече по отношение на звуците. Повечето звуци са резултат от използването на нови техники за композиране и особено въвеждането на нови инструменти. Повече технологично напреднали неща, позволили производството на оригинални звуци. Първите електронни инструменти са създадени през този период, като електрическа китара или синтезатор. Те първо са свързани с поп и рок музиката, като по-късно са възприети от други музикални жанрове.
Еволюцията на медиите е решаваща за масовизирането на потреблението на музика. Така, технологичното развитие довело до пълна промяна в начините за производство и слушане на музика.
В заключение:
Съвременната епоха е сцена за постоянно търсене на нови звуци. Наред с това започва нова вра в създаването на нови инструменти. Някои от по-старите са усъвършенствани, тембърът се разглежда като един от най-важните елементи в музиката и фокусът пада над създаването на нови и новаторски звуци, мелодии и нови форми на музикална композиция.