Чували ли, сте за ордена на рицарите тамплиери?
Повече от 700 години, след разпадането на Ордена на тамплиерите (1119-1312), известните средновековни „монаси-воини“, все още предизвикват силно очарование в народното въображение. Свързвани с окултни практики, с масонството или с различните „Шифове на Да Винчи“, тамплиерите отдавна са навлезли в сферата на легендите. Кои обаче са били членовете на първия религиозен военен орден на Католическата църква? Кои са историческите факти, които стоят в основата на мита за тамплиерите? Научете сега…
Кои всъщност са били рицарите тамплиери?
Въпреки, че в средновековния Запад е имало много религиозни военни ордени, никой не е оказал такова голямо влияние, върху народното въображение като тамплиерите. С течение на времето, реалните факти се смесват с множество легенди. Тамплиерите се свързват с рицарите на кръглата маса, търсачите на Светия Граал или с масонството.
Този романтизиран образ на монасите-воини, дължащ се на многото романи или холивудски филми, вдъхновени от историята на тамплиерите, също е улеснен от унищожаването на архива на ордена през 1571 г.. Времето, когато османците окупират Кипър. Въпреки това, въз основа на съществуващи писмени или археологически доказателства, историците успели да реконструират голяма част от истинската история на тамплиерите. Тя, самата е почти толкова завладяваща, колкото популярния мит.
Как се родил орденът
След първия кръстоносен поход, поради необходимостта да предложат защита на християнските поклонници от Светите земи, няколко благородници, особено потомци на стари фламандски и бургундски семейства, основават религиозен военен орден. Той, първоначално бил наречен „Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici“ („Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici“ Бедните войници на Христос и на Соломоновия храм – латински). Името по-късно е съкратено до „тамплиери“.
Според средновековния летописец Гийом от Тир, през 1119 г. девет рицари се явяват, пред патриарха на Йерусалим, където дават обети за бедност, покорство и целомъдрие.
Когато тамплиерите пристигат в Светите земи, рицарите хоспиталиери, вече се грижат за болни поклонници в болничен манастир в Йерусалим. Тогава и орденът е признат от Католическата църква от 1113 г. Но по това време, те не са били организирани като военни религиозен орден. Това нововъведение е внедрено от тамплиерите.
Противно на широко разпространеното мнение, тамплиерите не били монаси, в тесния смисъл на думата. Въпреки, че дали монашески обети за целомъдрие, бедност и послушание, те не са живели изолирани от света, в манастир. Те са присъствали на фронта, на бойното поле, където били облечени в бели одежди и бяла мантия, върху която бил ушит червен кръст. Това бил символът на мъченичеството.
Една от най-мощните частни институции в историята
На това място тамплиерите не само радикално променили западната монашеска институция, въвеждайки концепцията за „воин-монах“, но също така революционизират средновековния икономически живот. Използвайки съвременна концепция, можем да потвърдим, че Орденът на тамплиерите, в своето почти двувековно съществуване е функционирал като истинска avant la lettre. Това била модерна мултинационална корпорация с клонове в много страни.
Ордена на тамплиерите е структуриран
Подобно на много средновековни религиозни групи, администрацията на Ордена на тамплиерите е йерархично структурирана. Великият магистър извършил дейността си в централата в Светите земи, а огромните територии на запад са разделени на провинции. Всяка от тях, била администрирана от командир на областта, който от своя страна ръководела магистрите. Последните били отговорни за ръководенето на териториалните къщи на тамплиерите. Главните офицери на Ордена бил великият магистър, сенешалът, маршалът, командирите и началникът на пощата. В своя пик, влиянието на Ордена на тамплиерите било огромно. Рицарите били не само „монаси-воини“, но и банкери, търговци, строители, собственици на земя и кораби, дипломати, съветници на короновани глави и суверенни понтификси. Сред тях имало и много други.
Икономическите иновации, въведени от тамплиерите, им позволили да се превърнат в една от най-богатите и мощни частни институции в историята. По време на своето съществуване Орденът придобил хиляди имоти, земи, села, гори, манастири, пристанища и т.н., както на Запад, така и в кръстоносните държави на Изток. Въпреки това, голяма част от богатството на Ордена, дарено от частни лица, не можело да бъде отчуждено, без разрешението на собственика. Ситуацията била подобна на сейф, в модерна банка. Точният размер на икономическата империя, изградена от тамплиерите, останал загадка.
Банкерите на благородниците, кралете и папите
В средновековния свят, доминиран от несигурност, укрепленията на тамплиерите са сред малкото места, където богатството можело да бъде безопасно съхранявано. Въпреки, че Църквата забранявала лихварството, Орденът успявал да развие банкови услуги в безпрецедентен мащаб за епохата. Тамплиерите изобретили ранна форма на акредитив, за да улеснят поклонничествата. Това, което започнало като проста форма на банкиране за поклонниците, се превърнало в истинска финансова империя, като тамплиерите се превърнали в банкери на благородници, крале и папи, на които често давали огромни суми.
За да не начисляват лихва директно, те изобретили ранна форма на такса за управление, която покривала разходите за финансови услуги. Въпреки, че в епохата имало обвинения, че тамплиерите били алчни, те били доста редки. Като цяло общото мнение за тях, било благоприятно. И все пак, богатството на тамплиерите не идвало само от финансово посредничество, но и от протоиндустриални и търговски дейности.
Първите векове на второто хилядолетие от християнската ера донесли не само период на религиозен плам, но и икономически подем. В сянката на кръстоносните походи търговската дейност преживявала впечатляващо развитие в Западна Европа и Средиземноморието, достигайки висоти, невиждани от разцвета на Римската империя. Орденът на тамплиерите бил в самия център на този икономически бум. Техните галери превозвали поклонници, военно оборудване, пари, животни и работна ръка, от Запада до Светите земи. Разбира се, тези кораби не се връщали празни от Изтока. Те носели подправки, луксозни тъкани, тамян и редки масла, използвани в религиозни церемонии. Това се случвало в епоха, когато пирати, както християни, така и сарацини, всявали ужас в морето.
По заповед на Филип IV всички тамплиери във Франция са арестувани
Голямото богатство, на което се радвал Орденът, безпрецедентно в средновековния свят, го превърнал в мишена за френския крал Филип IV, който заговорничил с папа Климент V за унищожаването му. Възкачил се на престола, през 1285 г., Филип IV, известен още като „Красивия“. Той изиграл решаващата роля в унищожаването на Ордена на тамплиерите. Амбициозният монарх не се поколебал да влезе в конфликт с папа Бонифаций VIII, който искал да потвърди първенството на суверенния понтифекс в християнския свят.
Филип обвинил папата в няколко престъпления, включително ерес и черна магия. Той също така изгонил евреите от Франция, през 1306 г. На следващата година тайно наредил арестуването на всички тамплиери в кралството.
В четвъртък, 12 октомври 1307 г., Жак дьо Моле, велик магистър тамплиер бил поканен да бъде един от носачите на погребението на снахата на краля. Честта, оказана от Филип, се оказала в капан. На следващия ден, петък, 13 октомври 1307 г., всички тамплиери във Франция били арестувани. Жестът паднал като гръм в целия западен християнски свят. Филип пишел до всички католически суверени, за да обясни своята гледна точка и да поиска подкрепата им, срещу членовете на Ордена в съответните страни. Повечето монарси, обаче просто отказали да повярват на невероятните обвинения, повдигнати от френския крал. Въпреки това, Филип се радвал на решителната подкрепа на папа Климент V. Роден във Франция, той достигнал папското място с помощта на Филип. Бил коронясан за папа в Лион.
Тамплиерите, обвинени в над 100 престъпления
Арестът на тамплиерите довел до един от най-шумните процеси в историята на западната цивилизация. Той бил проведен между 1307 и 1314 г., когато последният велик магистър на тамплиери, Жак дьо Моле, бил изгорен на клада. Рицарите били обвинени в над 100 престъпления. Обвиненията срещу тях бяха свързани главно с ерес, содомия, идолопоклонничество, както и с отхвърлянето на Христос.
Обвиненията се базирали, главно на свидетелствата на информаторите на царя и изтръгнатите с мъчения самопризнания. Това бил възприет метод на разпит в средновековните съдебни процеси, който не е целял да разбере истината, а да докаже обвинения. Под натиска на невъобразими мъчения Великият магистър Жак дьо Моле, който е бил на преклонна възраст по време на ареста си, признал обвиненията, срещу него на 24 октомври 1307 г.
Ден по-късно други 30 важни лидери на тамплиерите, също се предават на инквизиторите, запечатвайки съдбата на Ордена. Под натиска на Филип, Климент V издава була, с която иска от католическите суверени да арестуват тамплиерите в техните кралства, но от името на папата.
Със сигурност Филип би искал процесът, срещу тамплиерите да приключи възможно най-скоро, но папата, който нямал смелостта да се изправи директно, срещу суверена, успял да го проточи с няколко години. През 1311 г. Климент V председателства Виенския съвет, който обявил, че Орденът на тамплиерите не е виновен по обвиненията, защото те не могат да бъдат доказани. И така, годините на изпитания и изтезания унищожили Ордена, който вече не можел да функционира. През 1312 г. Климент издал папска була, която разпуснала Ордена, а малко, след това друга була, прехвърлила цялото имущество на тамплиерите на друг религиозен орден. Това бил оредна на на хоспиталиерите, а не на мирски лидер.
Екзекуцията и проклятието на Великия магистър
През март 1314 г., пред група френски кардинали и теолози в Париж, Великият магистър Жак дьо Моле и неговият ковчежник намерили смелостта да оттеглят признанията, направени под мъчения, потвърждавайки, че Орденът не е виновен по обвиненията.
Обвинени, че отново са изпаднали в ерес, защото са оттеглили изповедта си, двамата били предадени на краля. Той от своя страна, незабавно заповядвал да бъдат изгорени на клада, без да се консултира със суверенния понтифекс.
Екзекуцията е извършена на 18 март 1314 г., мястото било на на малък остров в средата на Сена, близо до кралските градини.
Легендата разказва:
Легендата разказва, че докато изгарял на кладата, Жак дьо Моле бил прокълнал Филип IV и Климент V. Проклятието гласяло, да го последват в рамките на максимум една година. Така щели да дадат равносметка, пред Бога за извършените беззакония. Въпреки, че може би никога няма да разберем истината за това „проклятие“, знаем със сигурност, че двамата заговорници, които заговорничат срещу Ордена, „последвали“ Великия магистър. Това се случило, през същата година. Така папа Климент V починал, през април, а Филип IV, през ноември, само на 46 години. Тримата синове на краля, също умряли, скоро след това, без потомци. С това се сложило край на династията на Капетингите.
Още теми по: Дългата и история на домакинството до появата на фирми за почистване на мазета, чете тук!
В заключение: за времето на рицарите тамплиери
Напускайки сцената на историята, рицарите тамплиери намират убежище в народното въображение. Фантастичното им богатство, влиянието, на което са се радвали, мистерията на тайните ритуали и гръмкият им край им осигурили място в легендите. Това е мястото, което им спечелило многобройни обвинения по време на процеса, но и още… Място, на което никой друг не се радва в средновековен религиозен ред.
С течение на времето се появили множество спекулации. Такива били, относно баснословното им богатство, връзката им с масонството. Последната е съвременна организация, която няма абсолютно нищо общо със средновековния Орден на рицарите тамплиери. Това нямало общо и с относно легендата за Светия Граал.
Много от рицарските романи, свързани с този мит, са написани в края на 12 век и началото на 13 век. Това е период, който съвпада с максималния разцвет на Ордена. Въпреки, че няма исторически доказателства, за която и да е история в този цикъл, написана от тамплиерите това се говори. Те са били свързвани с тази тема, до степен, че да бъдат объркани с рицарите от Кръглата маса (измислени герои от сагата за Артур).
Асоциацията, между тамплиерите и Светия Граал е жива и днес!
Тя е централен елемент в един от най-популярните романи. Той е публикуван в началото на този век. Нрича се: „Шифърът на Да Винчи“ и е дело на американския писател Дан Браун.
Библиография и Източници:
https://historia.ro
Барбър, Малкълм, Новото рицарство: История на Ордена на храма, Cambridge University Press, 1995 г.
Barber, Malcolm, The Trial of the Templars, 2-ро издание, Cambridge University Press, 2006.
Гогеану, Пол, Велики изпитания от историята на правосъдието: Орденът на тамплиерите, Иън Хус, Карол I Стюарт, Джон Лилбърн, Маршал Ней, Научно издателство, 1973 г.
Ralls, Karen, Енциклопедия на рицарите тамплиери, Polirom, 2008.