Избираме ли характера си

Избираме ли характера си

Избираме ли характера си?

Какво стои зад понятието „характера“? В тесен смисъл това са черти на поведението у човека, които са естествени за него и правят даден мъж или жена „лесен“ или „труден“ за останалите,- според ситуацията.

Позната ли ви е репликата: „Утре регионалният мениджър ще дойде. Имайте предвид, човекът има характер!“ – трябва да се подготвите за факта, че този човек няма да е лесен. С други думи, характерът не е нищо повече от „заострените ъгли“ на човека, който стои насреща.

Какво ще кажете за силния характер?

Изглежда, че всеки от нас има поне един приятел или познат, който знае как да демонстрира вътрешна сила. Такъв типаж ще защити собствената си гледна точка, позиция, интереси.

Ако въздухът е разтърсен от подобни възклицания с привкус на досада, това означава, че някой е срещнал човек, който има твърд и силен характер. Е, синонимът на фразата „ангелски характер“ вероятно ще е малко хапещ, но точна дума „без гръбначен“.

И сега, ако скъпият читател няма нищо против, ще се докоснем до по-широкото значение на „звяра“ с прякор „герой“.

Мирянинът, дори малко изтънчен в психологически план, знае за понятието „психотип“. Това е същият герой, но „облечен“ в научната фразеология. В този случай персонаж се нарича набор от неизменни поведенчески техники и реакции на човек в дадена ситуация.

Съответно е уместно да се разсъждава, че има хора с различни характери: необезпокоявани и трептящи, рационални и неблагоразумни, непреклонни и колебливи. Има хора – останали, има хора – спринтьори. Като цяло има много възможности.

Пропуснахме нещо … О, да! Определението за характер включва също сумата от поведенчески характеристики и норми, което дава възможност да се предскаже поведението на човек с висока степен на вероятност. Нашите черти на характера са разделени само на три психологически отдела – добър, проблемен и такива, които по някаква причина не се „вписват“ в нито един от горните.

Как да ги наречем

Изглежда, че „чертите на характера“ ще свършат работа.

Чертите на характера у човек дават известна информация за него като за жива плът, но не разкриват личността му. Те отразяват това, което човек ще предприеме при определени обстоятелства. Личните черти показват, какво прави човек в името на определени действия (мотивация и ориентация на поведението).

За различни ситуации човекът може да има повече от един герой и дори не два. Понякога това се обяснява с промяна в настроенията ни: сутрин сме в приповдигнато настроение – следователно характерът ни е гъвкав. А вечерта например определен „благодетел“ развали настроението и от сегашното самодоволство остава само името. Всеки човек във всякакви ситуации се проявява по различни начини: той е много жизнерадостен и открит, след това става жилав и „бодлив“, след това излъчва непоклатима увереност. Честно казано, често това се случва инстинктивно и е трудно за разбиране.

Каква е основата на нашия характер

Динамика, воля и, разбира се, навици. Динамиката е определена рисунка на нашите действия, нарисувани неволно. С други думи, ако например най-обикновеният човек види, че приятелката му е нападната – какво ще направи?

Ще остане объркан и ще мърмори нещо; Ще направи гримаса? Или може би ще се придвижи към заплахата. Така, за „тарикатите“, остава само да гледат изражението на лицето на другия и да се оттеглят.

Какво е волята

Това е способността, след като съсредоточим всички ресурси, дадени от Бог, за постигане поставената цел. Това е, навик може да се нарече стереотип на поведение, формиран през годините, нещо като закостенял обрат на все още жив характер.

Вероятно има смисъл да споменем накратко такъв „трик“ като изразителността на характера. Това е специална дефиниция. Според степента на проявление на черти, героите се разделят на средни и такива, които надхвърлят определени граници (тук навлизаме на територията на психопатите).

И така, какъв характер имате

Оказва се, че колкото по-дълго човек се занимава със саморазвитие, толкова повече става подобен по силните си страни на други хора, за които подобряването на духа и тялото в никакъв случай не е празна фраза. Тези мъже и жени могат да бъдат разграничени само по черти на характера – черти, които не са нито проблемни, нито добри. Всъщност желанието за състезание лошо ли е или, напротив, прекрасно? Зависи…

Къде да търсим произхода на човешкия характер

През целия живот характерът на човека се формира от четири компонента: генетика, образование, въздействието на света около него и, разбира се, неговия собствен избор.

Що се отнася до всичко, което попада в определението за „вродено“, тогава характерът на човек, разбира се, може да се основава на генетична информация, предавана от родителите на децата.

Читателят, обаче не бива да забравя: гените на мама и татко само определят влеченията на човека. Те не предопределят линията на поведението му. Нашият характер е не само наследен, но и асимилиран. Най-важната част от формирането на характера е възпитанието. С това започваме да се „запасяваме“ с някои черти на характера от ранното детство, но без никакво съображение.

Хлапето събира „мозайка“ от своя характер, избирайки подходящите методи за въздействие, върху родителите. Бащите и майките възпитават характера на своите деца, насърчават определени маниери у тяхното поведение. Това се прави, като правило, несъзнателно. В по-зряла възраст придобиването и коригирането на черти на характера става, както умишлено, така и неволно. Изобщо не е излишно да смятате характера за отражение на навиците. В този случай възрастен може да се чувства длъжен да отговори за характера си.

Съществува хубав израз:

„След трийсет всеки от нас е отговорен за лицето си“. Същото, ако не и повече, може да се каже за нашия характер. Твърденията, че не може да бъде променен, е просто поредният мит.

Характерът не е колония със строг режим. Той само определя склонността на човек към определени действия. Характерът може да подлежи на корекция, може да бъде променен и може да се контролира. Това е своеобразен бонус за духовно силен човек, в зависимост от обстоятелствата.

Бог да ви благослови!