Вината в нашите очи

раздяла, развод, човешки взаимоотношения

Да дадеш втори шанс някому е като да дадеш втори патрон, защото с първия не те е застрелял!“ – неизвестен автор.

Какво в наши дни са човешките взаимоотношения – низ от красиви моменти, примесен с тревоги и неволи или „война на оцеляване между давам души. Оказва се, че модерния брак в днешно време съвсем не е това, което някога са били традициите, а именно – булката в бяла рокля, голямо тържество за сватбата, много романтика, меден месец и още, и още.

Уви, дори да съществува цялата тази еуфория, не след дълго в младото семейство започват да нахлуват проблемите, разочарованията и несгодите. За жалост този период с всяка изминала година се съкращава все повече и повече. Къде тогава отива цялата романтика и магия около любовта?!

Именно това е въпросът, който много млади двойки си задават в наши дни, но за жалост той остава така без известен, както още няколко неща на модерния и добре информиран свят.

Според проведени изследвания става видно, че всяка трета двойка е застрашена от разпадане на брака или съвместното съжителство още преди третата година. В класацията се нареждат и двойките, които имат над 5 годишен стаж. Най-фрапиращи са цифрите на омъжените или водещи съвместно съжителство хора над 10 и до 15 години.

И тогава се появява въпросът – колко трае модерното завинаги?!

Навярно, ако четете това или сте и вие един от пострадалите на разпаднал се брак или съществуват сериозно „триене“ между вас и партньора ви в живота, или може би ваш близък страда от подобен проблем.

Излиза, че в наши дни съвременната жена до такава степен е свикнала да бъде „момиче за всичко“, че съвременния мъж трудно приема тази нейна визия. Тя, модерната дама трябва да е еднакво добра, както в кариерата, така и в домакинстването, така и отглеждането на децата, така и по отношение поддържане на външността, така и вечер под завивките. И именно –Тя е толкова често отхвърляна.

Тук много мъже ще „въстанат“, срещу това твърдение, защото в не малко от случаите тъкмо те са отхвърлените от брачната връзка. Нещата са много деликатни, смятат специалистите.

  • Къде е причината за разпадащите се бракове в наши дни – нещата във всяка една връзка се базират на множество компромиси, доверие, уважение, чувства, привързаност, прошка и т.н и т.н. Нещата се случват всеки един миг, дори докато не го осъзнаваме, а често си даваме равносметка за случилото се (краят), едва, когато е настъпил. Истината е, че както брака, така и любовта, така и всяко човешко взаимоотношение е дълбока идилия, която се надгражда с години. И ако някой намира оправдание и причина за края на връзката си в една случка, то повярвайте, това не е така. Съществуват десетки случай, в които хората просто не разговарят, а техните отношения са като „цвете“, което ако не бъде обгрижвано с внимание и любов загива. Няма как да съживите нещо, което с всеки изминал ден е умирало, бавно и бавно, докато дори в корените му не е останала частица живот.

Специалистите съветват, когато имате проблеми веднага да се консултирате и да потърсите „лек“ за болестта. Казваме болест, защото недоразуменията, изневерите и липсата на взаимно уважение се базират именно на „пробив“ в корпуса „семеен брак“.

  • Кой е виновен за края на връзката – едва ли може да се каже категорично – Той е виновен или Тя е виновна. Една мъдра приказка казваше, ако някъде нещо не върви, то и двете страни имат вина. Лошото в човешките взаимоотношения е, че хората често забравят това и търсят, вината в чуждо лице, а на „чужд гръб и 100 тояги са малко“.
  • Какво може да се очаква в бъдеще – до къде се стига само с едничкия повод – скандали след скандал, сълзи, болка, съд, адвокати, разтрогване на брака. И кой страда от всичко това?! Да, така ще кажат повечето, които не са минали по този път, но нека се замислим и за децата. Не са ли те онези, които страдат от вечната „война“ на мама и татко. Нима по-добър пример им се дава, ако растат в постоянни свади, кавги, караници. Не е ли по-добре детето да живее с разделените родители, вместо с изневерите до полуда, които всеки момент ще си „издерат“ очите?! Е, няма писано правило и всеки сам поема отговорност за действията си. Всеки сам избира верния или правия път, а ако след всичко случващо се запазим и малкото достойнство, което е останало, то може да се увенчаем раздалата с успех.

Всеки сам избира дали да даде втори…трети…или пореден шанс…Чия е вината тогава и за кого остава болката и тъгата…

Знам само едно, а то е, че всеки има право на мъничко щастие под слънцето и ако то е до края на дните си да премълчаващ, преглъщаш и да се примиряваш, за неправдата на най-скъпия човек, то по-добре е да живееш без него!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *