История и развитие на часовниците

История и развитиетчасовниците

Замисляли ли сте се кой е изобретил часовника? Наричан по различни начини, машината отмерваща времето има своята дълга история. Нека ви разкажа, каквото научих за нея:

Първите примитивни концепции за измерване на времето (ден, сутрин, обед, следобед, вечер, през нощта), древните хора определяли, чрез смяна на сезоните, деня и нощта, движението на слънцето и луната през небесата.

Минало време. Начините на измерване на времето постепенно се подобрявали. За дълъг период от време хората прекарват времето за измерване на календара, като броят на изтекли или предстоящи дни. Примитивните устройства за преброяване на времето представлявали лента с възли и дъска с вдлъбнатини.

Всеки ден, когато погледнел през прореза, човекът можел да преброи броя на изтекли дни и така определял и броят на оставащите дни, преди всяко очаквано събитие.

От древни времена, промяната на деня и нощта служи като измервателна единица за относително малки интервали от време. Позицията на Слънцето в небето била използвана по посока на часовниковата стрелка, с която хората определиха времето в дневната част от деня. Това движението на слънцето, формирали основата на слънцето и се появило преди около 5,5 хиляди години. Принципът на действие на слънчевия часовник се основава на движението на сянката, хвърлена от фиксираната референтна точка през деня.

История и развитие на часовниците

Слънчевият часовник е най-простото устройство за преброяване на времето. Древногръцкото му име – “Гномон”. Принципът му на действие бил показалец, който хвърля сянка и играел ролята на стрелка, както и циферблат с раздели, маркирани часовете на деня. Преместването на сянката на стрелките, отразявала ежедневната ротация на Земята и позволявала да определите времето.

Огненият часовник

Пожарните часовници измервали времето с количеството изгорено масло в лампа или восъчна свещ. Единицата време се приемала една изгоряла свещ като цялата нощ била разделена на три свещи. Такива часовници били евтини и удобни, но неточни.

Воден часовник – “Клепсидра”

Слънчевият часовник и огненият часовник били заменени с воден часовник преди 2500 години. Те се оказали малко по-точни. Тези часовници работели надеждно както през деня, така и през нощта. Тяхното оформление се състояло от съд с отвор в дъното и разделение по стените, по който се следяло падане нивото на водата. Водният часовник бързо стана популярен. Използван бил от различни институции.

Пясъчен часовник

Пясъкът се състои от два комуникационни съда, закрепени в дървена рамка. Работата се основава на пясъчния часовник разливащ точно калиброван речен пясък от един съд в друг през тесен отвор в една песъчинка на редовни интервали. Принципът на работа е идентичен с водните часовници, но с вода, не с пясък.

Механична часовникова кула

Механичният часовник, който се отличава с модерното си устройство. Той се появява през 14 век.

Представлявал огромен механизъм, който задвижвал тежестта, окачена на въжето, към задвижващия вал. Регулатор на тези часове е така нареченото вретено, което с кобилица за тежки товари, монтирани върху вертикална ос се задействало последователно надясно, лявото въртене. Инерцията на товара имала забавящ ефект върху часовниковата стрелка, забавяйки въртенето на колелата. Точността на такъв часовник с регулатор на шпиндела е ниска, а дневната грешка надвишава 60 минути.

За по-нататъшното подобряване на часа от голямо значение е откриването на законите на махало, направени от Галилео. Действителният дизайн на такъв часовник се появява през 1658, благодарение на талантливия холандски учен и изобретател Кристиан Хюйгенс (1629-1695gg). Той изобретил и регулатор на баланса, който позволява да се създават джобни и ръчни часовници. Нещо повече, основната конструктивна схема, останала почти непроменена в съвременните часове.

Първите джобни часовници се появяват през 1500 г., дело на известен часовникар Петър Хинлейн Нюрнберг. Той създал първият джобен часовник с въртящо копче. Едва след изобретяване джобния часовник.

Седемнадесети век е векът на бързото развитие на часовникарството. По това време се усъвършенства механизма за минута и секунда.

Джобни часовници

От самото начало джобните часовници се превърнаха в луксозен артикул и декорацията им е сложна. Корпусите били направени под формата на животни и различни геометрични фигури, а емайлът използвал за украса номера. По това време часовникът бил покрит за първи път със стъкло.

С развитието на науката часовникът станал по-сложен и точността на движението се увеличила значително. Постепенно джобният часовник ставал все по-сложно устройство, а някои от пробите имали календар, самонавиващ се механизъм, независим хронометър, термометър, индикатор за резервна мощност, механизъм за минути. Задният капак бил изработен от планински кристал.

Най-голямото постижение в часовникарската индустрия сега се счита за изобретението на A.Breghe tourbillon. Като въртим с него осцилаторната система на часовника, е възможно да компенсираме ефекта на гравитацията върху точността на хода. Създаването на качествени часовници се превърнало в цяло изкуство.

Дизайнерски часовници

Часовниците продължават да удивяват с уникални качества и функции, както и оригинален дизайн. Такива могат да се намерят, както сред мъжки модели часовници, така и дамски часовници.

Часовниците отдавна престанали да изпълняват основната си функция да показват времето. Днес те са главно с естетичен външен вид и лична връзка.

Всичко това, обаче е само малка част от историята на развитието и изобретенията на устройствата за време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *